Защото вярваш в любовта

— Колко време смяташ да останеш?

— Може би две седмици. — Катрин се усмихна колебливо. — Ако някой ден не решиш, че сме жалки компаньони, и ни изхвърлиш.

— Две седмици е малко. Имаш много да учиш.

Той май наистина беше решил да й даде наследството. Опитвайки се да скрие задоволството си, Катрин отговори:

— Ще науча всичко, което смяташ за нужно, но не можем да останем вечно. Колин трябва да се върне в полка си.

Дядото сви рунтавите си вежди.

— Остани без него.

Старият човек беше самотен. Състояние, което й беше твърде близко.

— В момента мястото ми е при съпруга и дъщеря ми.

Погледът му се помрачи.

— Какво ще стане, ако ти дам наследството и Мелбърн реши, че няма да живее на този отдалечен остров? Нима ще останеш с него и ще занемариш грижите за Скоул?

Катрин го погледна право в очите.

— Ако ме направиш своя наследница, островът ще стане най-важното нещо за мен. Дългът ми пред хората тук ще има предимство пред съпружеските задължения. Но според мен това не бива да те тревожи. Колин няма да се опита да ме задържи при себе си.

— Не забравяй какво ми каза днес. — Старецът се отпусна назад и затвори очи. — А сега ме остави сам.

Катрин стана и поддавайки се на внезапен импулс, се наведе и го целуна по бузата.

— Не си мисли, че ще ме размекнеш, момиче — изръмжа ядно лердът. — Владея този остров от петдесет години и всички се страхуват от мен. Твърде късно е да стана друг, нали?

Катрин избухна в смях.

— О, дядо, жена, която поне веднъж е била наругана от херцог Уелингтън, се е научила да не се плаши от нищо. Не е ли по-просто да станем приятели, вместо да се опитваш да ме тероризираш?

Лердът помилва кучето, чиято глава все още почиваше на коляното му.

— Вечерята е в шест. Бъди точна.

Катрин кимна и се запъти към стаята си. Възгордя се от факта, че само веднъж обърка пътя. Спомни се, че Майкъл възнамеряваше да се окъпе, и почука на вратата. Дълбокият му глас я подкани да влезе.

Катрин веднага установи, че банята е приключила, но «съпругът» и още не е изцяло облечен. Ризата висеше свободно над панталона и белият лен подчертаваше изкусително силните рамене. Макар че тялото му беше покрито, въздействието му беше неотразимо интимно.

— Приятен ли беше разговорът? — попита загрижено Майкъл. Влажната махагонова коса беше разбъркана и падаше по тила.

Тъмните косъмчета на гърдите му надничаха изпод разтворената риза. Катрин сведе поглед и започна да сваля ръкавиците си.

— Много приятен. Зад грубата обвивка се крие добър човек.

Майкъл изпръхтя многозначително.

— Дядо те одобрява — продължи с усмивка Катрин. — И е изненадан от себе си.

— И аз съм изненадан. — Майкъл застана пред огледалото, за да върже вратовръзката си. — Попитах слугата, който ми донесе горещата вода, какво е здравословното състояние на лерда. Проблемът е в сърцето. Може да ходи, но бързо се уморява, а напрежението предизвиква ужасни пристъпи.