Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Тъй като къщата беше на скала, от галерията се разкриваше зашеметяваща гледка към морето. Дълбоко долу вълните се удряха неотстъпно в скалите. По време на сутрешната обиколка тя беше видяла няколко заоблени заливи, но по-голямата част от брега се състоеше от недостъпни скали. В далечината се виждаше тъмният силует на Бон. Скул и Бон. Череп и кости. Наистина ли щеше да прекара тук остатъка от живота си?
— Какво ти е мнението за нашия благороден констейбъл, Катрин? — попита зад гърба й Халдоран.
Тя се обърна и се облегна на перваза.
— Дейвин? Знае всичко за острова, арендаторите го обичат и уважават. Мисля, че дядо е щастлив да има такъв добър управител.
— Признавам изключителните му способности, но не говорех за това. Не изпита ли по-силни чувства, например роднински?
— Какво се опитваш да ми кажеш? — попита недоволно тя. — Харесвам Дейвин, но почти не го познавам. Защо да изпитвам роднински чувства?
Клайв се усмихна злобно.
— Защото добрият, делови Дейвин е най-близкият ти роднина — единственият ти първи братовчед.
— Мислех, че мама е била единствено дете.
— Правилно. Дейвид е от бащиния ти род. Той е незаконно дете на Харалд и едно момиче от острова.
Катрин го погледна смаяно.
— Нима е внук на лерда? И ако това е вярно, знае ли дядо ми?
— О, разбира се, че знае. Всички на острова знаят. Когато навърши двадесет и една година, Харалд обяви, че ще се ожени за една островна красавица от селската линия на фамилията Пенроуз. Лердът моментално го изпрати да пътешества, но беше вече късно — малката бе забременяла. Все пак тя успя да скрие състоянието си от всички, дори от семейството си, почти до края. Почина от родилна треска, призовавайки любимия си. Детето остана при родителите й и те го отгледаха като свое. — Очите му святкаха развеселено. — Харалд никога не прости на баща си, че го е отдалечил от острова. Когато се върна и узна какво се е случило, пое грижата за Дейвин и му даде подобаващо възпитание. Въпреки това момчето си остана копеле.
Катрин стисна до болка мраморния перваз. Нищо чудно, че Глинис и Алис се бяха почувствали неловко, когато ги разпита за роднините си.
— С други думи, ако беше законен син, Дейвин щеше да бъде следващият лерд на Скоул.
— Да, но лердът никога няма да признае публично, че синът му има копеле. — Халдоран се усмихна неискрено. — Реших, че трябва да знаеш кой е в действителност Дейвин.
Майкъл, който бе изслушал историята мълчаливо, попита:
— Смятате ли, че Дейвин храни лоши чувства към съпругата ми като възможна наследница?
— Сигурно, но е твърде съвестен, за да създава трудности. Ако го оставиш на поста му, ще ти служи като вярно куче. — Халдоран изостави темата, отиде до поставката за пушки и избра една. — Това е американска пушка от Кентъки. Изглежда съвсем обикновена, но е най-точното огнестрелно оръжие, което съм използвал. Погледнете.
Той зареди пушката и отвори близкия прозорец. Стаята се огласи от крясъците на чайките. Лордът присви очи и се прицели. Когато стреля, трясъкът отекна оглушително в галерията. Катрин изохка уплашено, когато една чайка в далечината изпищя жално и падна в морето. Останалите отлетяха с диви крясъци.
— Добър изстрел — отбеляза хладно Майкъл. — Мислех си, че на Скоул е забранено да се стреля по чайки.
— Една повече или по-малко няма значение. — Халдоран се обърна. В погледа му светеше предизвикателство. — Вие сте професионален войник и сигурно сте по-добър стрелец от мен.
— Не съм сигурен. Задачата на офицера е да води, а не лично да убива неприятели.
— Много сте скромен. Хайде, изпробвайте пушката. Скоул спокойно може да се лиши от още една чайка.
Халдоран зареди втори куршум и барут и подаде пушката на госта си.
Майкъл се поколеба, но кимна и пое пушката. Хвърли поглед през прозореца и рече:
— Тъй като не съм от острова, няма да наруша закона. Ще стрелям към храста на издадения скален нос. Ще улуча най-горния клон.
Катрин присви очи. Храстът едва се различаваше.
— Не можеш да стреляш на това разстояние.
Клоните се превиваха от вятъра и това правеше изстрела още по-труден. Халдоран се усмихна надменно.
Майкъл вдигна пушката, прицели се съвсем спокойно и даде изстрел. Всички видяха как горният клон на далечния храст се пречупи и бе отнесен от вятъра в морето.