Защото вярваш в любовта

Вече не го беше грижа за брака и съпруга й. Желанието беше по-силно от всичко на света и той не можеше да му се противи. Ако светът беше справедлив, тя щеше да бъде негова, закриляна от силата и любовта му.

Кога справедливостта е била част от живота му? Той трябваше да я направи своя жена, сега и завинаги.

Ръката му се плъзна към талията й и продължи бавно към венериния хълм. Горещината под тънкия плат криеше обещание за нови радости. Но когато я помилва там, тялото й се скова.

— Господи, какво направих? — изохка Катрин и отвори очи. Трепереща, тя се отдръпна от него и закри гърдите си с корсажа.

Напрегнат до пръсване, изпълнен с диво желание, Майкъл протегна ръка да я върне.

— Катрин…

Тя се отдръпна от ръката му, като че бе видяла змия. Ужасът в морскосините очи беше като леден душ. Разумът му се проясни. По дяволите, какво беше сторил?

Той бе нарушил най-святата клетва, която някога беше давал.

— Господи, съжалявам. Безкрайно съжалявам. — Майкъл скри лице в ръцете си. Тялото му се разтърсваше от преживяното разочарование и още повече от разкаяние. — Не исках да стане така, кълна се.

— И аз не исках — отвърна с треперещ глас Катрин. — Съжалявам, Майкъл, вината е само моя.

Тя не бе оказала съпротива, дори напротив, отговори му с готовност, но това не го извиняваше. Той се бе възползвал от ситуацията, от състоянието на брака й. Макар че не го направи нарочно, грешката беше непростима. По дяволите, никога ли нямаше да поумнее? Мислеше си, че се е поучил от грешките на миналото, а се оказа, че си е останал същият безумец.

Най-разумно беше да си замине още днес. Но това означаваше да изостави Катрин, да разкрие измамата, да застраши бъдещето й. Трябваше заедно да намерят начин да успокоят връзката си и да завържат отново скъсаните краища.

Майкъл вдигна глава да я погледне. Тя бе закопчала роклята си и като че се готвеше да избяга. Вълните се плискаха в краката й. Той стана, нави панталона си и й подаде ръка.

— Хайде да потичаме. Така ще си проясним главите.

Деловият тон постигна желаното въздействие. Катрин плахо му подаде ръка, а с другата прибра полата си. Глезените й бяха стройни и чудесно оформени. Без да я поглежда, Майкъл я поведе по линията между морето и сушата. Вълните се втурваха със съскане, мокреха краката им и бързо се оттегляха.

— Това трябваше да се случи — заговори Майкъл, след като се успокои напълно. — Ненапразно е казано, че мъж и жена не бива да се оставят сами, ако не са женени. Дълго време живяхме заедно и това унищожи добрите ни намерения. — Той я погледна изпитателно. — Не мога да отрека, че си най-прекрасната жена, която някога съм познавал.

— Господи! — Катрин спря, парализирана от ужас. — Ако знаех какво чувстваш, никога нямаше да те помоля за помощ. Как не разбрах, че положението е непоносимо за теб!