Защото вярваш в любовта

— Безобидно, като че си играем на шарада — отвърна иронично Майкъл и парира следващия удар. — Кой спортист би могъл да устои?

— Радвам се, че сте съгласен с мен. — Клайв продължи със серия измамни удари, за да изпробва сръчността на противника. — Според мен най-прекрасният спорт е ловът в мочурищата. Правили ли сте го някога?

— Не съм имал тази възможност, но мисля, че има достатъчно други места за добър лов. — Майкъл отбиваше ударите с известна тромавост. — Ловувал съм чудесно в Испания. Много харесвам тамошните хрътки.

— Звучи малко селски, но сигурно е забавно. — Халдоран нападна устремно, остриетата се кръстосаха със звън. Разговорът замря. Чуваше се само пресекливото дишане на противниците, които се дуелираха в средата на галерията. Клайв беше първокласен фехтувач и използваше в своя изгода всяка слабост на противника. Майкъл беше по-бавен, движенията му изглеждаха дори тромави.

Катрин не смееше да се намеси. Макар братовчед й да твърдеше, че това е само спорт, Майкъл можеше да бъде сериозно ранен, даже да стане нещо по-лошо, ако не се защитаваше умело. Мина доста време, докато тя разбра, че той нарочно се държи така. Ударите му изглеждаха неефективни, но шпагата му винаги беше на място, за да го предпази от нападенията на противника. Макар че непрекъснато отстъпваше, никога не се озоваваше притиснат до стената. Това беше представление на съвършено умение. Само човек, който го познаваше добре, можеше да прозре играта му.

Битката свърши, когато Халдоран изведнъж проби защитата на противника си. Катрин изпъшка ужасено, когато острието на шпагата се озова в опасна близост с гърлото на Майкъл. В последната секунда той вдигна шпагата си и отби удара. Острието на Клайв подскочи и се подхлъзна надолу. Улучи китката на Майкъл отстрана и остави яркочервена следа.

— О, драги мой, съжалявам. — Халдоран отстъпи назад и сведе острието на шпагата си. — Не исках да потече кръв, но толкова се зарадвах, че имам достоен противник, та се забравих. — Триумфът в очите му изобличаваше в лъжа казаното.

— Нищо ми няма. Само лека драскотина. — Майкъл остави шпагата на шкафа и извади кърпичката си.

Катрин отиде при него, за да прегледа раната. За щастие беше незначителна и можеше веднага да я превърже с чистата кърпичка. Когато свърши, тя хвърли гневен поглед към Халдоран.

— Имаш необичайни представи за спорта, братовчеде.

— Няма да се повтори — обеща той. — Следващия път ще се дуелираме с тъпи острия. Но за мен беше рядко удоволствие да кръстосам шпага с толкова умел боец. Вие отново бяхте изключително скромен по отношение на фехтуваческото си майсторство, капитане.

— Научил съм се да правя онова, което трябва, нищо повече — обясни кратко Майкъл и пусна ръкава върху превързаната китка. — Благодаря ви за забавленията, Халдоран.

— Удоволствието е изцяло мое. Светският живот на този остров е дяволски досаден. — Клайв въздъхна с неискрено съжаление. — За нещастие утре заминавам за няколко дни в Лондон. Надявам се да ви заваря тук, като се върна.