Защото вярваш в любовта

— Според мен е напълно редно мъжете да работят, за да поддържат в добро състояние пътищата, по който минават, и пристанището, където връзват лодките си — отговори строго дядото. — Нашият остров пази традициите. Само лердът има право да отглежда гълъби, защото те кълват житото по нивите и застрашават жътвата. Аз съм единственият, който може да развъжда кучета. — Той почеса кучката зад ушите, тя се надигна и сложи глава на коляното му. — Ако всеки на острова гледаше кучета, скоро щяха да станат повече от хората. Мисля, че с времето ще разбереш.

Катрин го погледна изпитателно.

— Наистина ли ме смяташ за своя наследница или само си играеш с мен? Все пак Клайв е мъж и познава острова от рождението си. Той е по-добрият избор.

— Да, но… — Дядо й извърна глава. — Това не е основното му местожителство. Има и други имоти, занимава се с най-различни неща. Предпочитам да оставя Скоул на човек, който ще го обича повече от всичко на света.

Добър отговор. Въпреки това инстинктът й подсказваше, че дядо й не одобрява характера на Халдоран.

— Разкажи ми за родителите си — нареди внезапно лердът. Катрин веднага застана нащрек. Какво ли искаше да чуе? Той подръпна одеялото, с което бяха покрити коленете му.

— Не, че не харесвах майка ти, Катрин. Тя беше прекрасно момиче. Но не исках Уилям да си вземе жена от острова. Тук всички са роднини и имаме нужда от приток на свежа кръв.

Това обясняваше защо се бе възпротивил и на женитбата на Харалд за момиче от острова.

— Разбирам нуждата от свежа кръв, но родителите ми бяха много щастливи един с друг — отговори меланхолично тя. — Мама обичаше живота в армията. Предполагам, че ми е предала тази привързаност, защото дори не помислих, че бих могла да правя и нещо друго.

Тя се опита да му опише живота на семейството си. Изтъкна, че баща й се ползвал с искреното уважение на офицерите и войниците, подчерта способността на майка й да изгради уютен дом, където и да отидат, разказа му как баща й я научил да язди, а майка й — да се грижи за ранените и болните. Припомни си, че родителите й много обичаха морето — сега, след като бе видяла Скоул, ги разбираше много по-добре.

Дядото слушаше мълчаливо, втренчил поглед към хоризонта.

— Жалко, че момчето беше толкова упорито — промърмори като на себе си той, когато тя млъкна. — Не беше редно да си отиде и никога да не се върне…

Тъй като вече познаваше лерда, Катрин разбираше защо баща й е бил уверен, че няма да бъде добре дошъл на родния остров. Но трябваше да прояви тактичност.

— Техният свят беше друг, дядо. Искаха да бъдат заедно и да живеят в армията. Добре, е че умряха едновременно. — Гласът й пресекна. — Сигурно… ако единият беше останал жив, нямаше да може да живее без другия.

Тя избърса сълзите си, съзнавайки, че са предизвикани не само от тъгата по изгубените родители, но и от самосъжаление. Толкова искаше да има брак като техния. Вярваше, че може да го има Тези очаквания бяха направили провала още по-мъчителен.