Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Катрин вдигна вежди.
— Болката в сърцето е много изтощителна, но не непременно опасна за живота.
— Според мен положението е сериозно — възрази Майкъл.
— Знам, но ще ми бъде много мъчно да го загубя толкова скоро, след като го намерих. Старият негодник ми харесва. — Катрин се отпусна в близкото кресло. — Струва ми се, че най-хубавото би било да му гостувам всяка година с Ейми и да му обяснявам, че съпругът ми е твърде зает, за да ме придружи.
— С малко повече късмет и това може да стане — засмя се той. Катрин затвори очи и изпрати безмълвна молитва към небето.
25
— Искаш ли още ейл? — попита Катрин.
— Да, ако обичаш. — Майкъл мързеливо отвори очи. Беше се изтегнал на дебелото одеяло и се чувстваше абсолютно отпуснат. Единствено близостта на Катрин го напрягаше. Той се възхити лениво на гъвкавите й движения, когато извади каната с ейл от дупката с морска вода и напълни чашата му. Надигна се и отпи голяма глътка. — Толкова е приятно да имаш свободен следобед.
Катрин се изкиска с разбиране.
— Нямах представа, че посещението ни включва такива интензивни занимания с историята, законите и селското стопанство на Скоул. Но ми е много интересно. Чудесно е, че островът е независим, нали? — Тя посочи остатъците от обяда им. — Островно сирене и херинги с пресен хляб, островна бира и островни ябълки.
— А кошницата за пикник е от островна тръстика. Жалко е, че тук не виреят и чай, и кафе — така островът би станал съвършен.
— Липсата е сериозна. Значи Скоул не може да се лиши напълно от досега със света — Катрин се намести по-удобно и изпружи босите си крака под тънката муселинена рокля. — Иска ми се Ейми да беше с нас. Тя обича морето. Сигурно й е в кръвта.
Майкъл не откъсваше очи от красивия й профил. След като Катрин му бе спасила живота със собствената си кръв, той придаваше голямо значение на метафората, според която кръвта създаваше връзка и привързаност. Може би кръвта, която ги свързваше, го привличаше така неустоимо към нея и го караше да усеща така силно всяка нейна дума и движение.
Поривът на вятъра притисна роклята до тялото й и разкри съблазнителната извивка на гърдите. Тялото му веднага реагира и той побърза да отмести поглед. Огледа с интерес пясъчния плаж, защитен от стръмни скали, и се наслади на топлото слънце. Дяволски романтично местенце.
— Дейвин беше прав. Това е най-доброто място за пикник, което познавам. Всъщност Дейвин винаги е прав. Той е светец — убедително доказателство, че ти е братовчед.
— Стига, Майкъл — усмихна се Катрин. — Говориш, като че Дейвин е досаден, а не е така. Двамата с Глинис са чудесни хора.
Майкъл отпи още една глътка ейл. Започваше прилив и вълните бяха само на няколко метра от тях.
— Вече сме цяла седмица на Скоул. Ако лердът реши да ти завещае острова, смяташ ли, че можеш да бъдеш щастлива тук? Животът е доста скромен в сравнение с онова, което познаваш от армията.
— Прав си. Затова пък е сигурен и приятен. Ако ми предложи, не мога да си позволя да откажа. — Тя вдигна рамене. — Не знам какво е щастие, но ще бъда доволна. Това ми е достатъчно.
Следвайки импулса си, Майкъл зададе въпроса, който го занимаваше, откакто го бе помолила за помощ.
— Какво ще стане с Колин?
Катрин вирна брадичка.
— С помощта на Дейвин ще управлявам Скоул и сама.
Майкъл спря да диша. Дали това означаваше, че се е разделила завинаги с мъжа си? Ако да, това обясняваше защо Катрин изобщо не се тревожеше дали Колин ще се съгласи да живее с нея на острова. При мисълта за последствията очите му се премрежиха. Нечестно ли беше да започне да ухажва жена, която е приключила с брака си, макар че не е поискала развод? Изведнъж му стана ясно, че съществува напълно легална възможност за разтрогване на брака. Макар че хората се развеждаха много трудно, с помощта на много пари и влиятелни познати. А Майкъл имаше и двете и беше готов да вложи всяка стотинка от богатството си, за да я освободи от брака й. Стига тя да поиска.
Тази мисъл го накара да потрепери. Питайки се дали не е вложил друг смисъл в думите й, той продължи колебливо:
— Няколко пъти ми загатна, че Колин не влиза в плановете ти за бъдещето. Наистина ли си мислила да го напуснеш?
Катрин затвори очи.
— Не ме питай за Колин — прошепна измъчено тя. — Моля те, не го прави.
Стената от сдържаност, която бе издигнал с болезнени усилия, рухна.