Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Очакваме те скоро — отговори с фалшива усмивка Катрин. Беше истински късмет, че братовчед й щеше да ги остави за известно време сами.
Двамата с Майкъл възседнаха конете си и се отправиха към Грийт Скоул. Катрин изчака да минат дигата и попита ледено:
— Защо, по дяволите, допусна това?
— Какво съм допуснал? Човек няма голям избор, когато се изправи пред остра сабя.
Катрин се разсърди още повече.
— Трябваше веднага да приключиш дуела. Ти си много по-добър фехтувач от Халдоран, а се правеше на непохватен.
— Значи си забелязала? А аз си мислех, че съм превъзходен артист. — Майкъл изкриви лице в безрадостна усмивка. — Братовчед ти умее да си служи с шпагата, но е аматьор, не професионалист. За нещастие не обича да губи. След като направих грешката да стрелям по-добре от него, той беше твърдо решен да ми докаже, че може да ме бие. Колкото по-бързо го оставех да спечели, толкова по-бързо можехме да си отидем.
— Старанието ти да не нараниш гордостта му можеше да доведе до сериозно нараняване — отговори остро тя.
Майкъл вдигна вежди.
— Мисля, че за първи път те виждам разгневена. Не знаех, че и светиците губят самообладание.
— Никога не съм твърдяла, че съм светица, но не мога да проявя разбиране към мъж, който с удоволствие позволява да го използват като игленик.
— Няма такава опасност. — Той я дари с нежна усмивка. — Реакцията ти е твърде силна. Аз по-скоро се забавлявах.
Катрин се усмихна в отговор и възбудата й се уталожи. Майкъл беше прав. Тя бе реагирала твърде силно на една незначителна случка. Ако не внимаваше, той щеше много скоро да разкрие дълбоките й чувства и тогава…
Тя пое дълбоко въздух и обясни:
— Не бих могла да понеса, ако те ранят, докато ми помагаш. И без това се чувствам виновна, че съм те използвала в безумния си план.
— Не си губи времето с чувство за вина — отвърна Майкъл и в гласа му имаше горчивина. — Това не променя нещата.
Щом стигнаха края на дигата, двамата възседнаха конете си и потеглиха по тесния път.
— Бъди внимателен с Халдоран — помоли Катрин. — Не му вярвам. Би трябвало да му бъда благодарна, че ни помогна в Брюксел, но не го харесвам.
— И аз не го харесвам. В армията има доста като него. Много им се искаше да станат герои, но не издържаха дълго. — Майкъл смушка коня си. — Не се тревожи, няма да ме предизвика да се бия с него. Един стар войник знае как да избягва ненужните битки.
Катрин се усмихна и страховете й намаляха.
Макар да не се издаваше, Майкъл беше много по-загрижен от нея. Докато се дуелираше с Халдоран, той бе разбрал, че противникът му няма нищо против някоя смъртоносна «случайност». Въпросът беше защо другият мъж искаше да го убие.
Може би за да докаже превъзходството си. Или просто защото беше подъл. Но може би мотивът беше друг. Майкъл не беше пропуснал да отбележи, че братовчедът Клайв гледаше Катрин с дива жажда за собственост. Дали желанието да я притежава беше предизвикало стремеж да убие съпруга й? Твърде вероятно.
Едно беше сигурно: трябваше да държи Халдоран под око.
Когато влязоха в замъка, Катрин и Майкъл срещнаха иконома, понесъл табла за чай. Предполагайки, че чаят е за дядо й, Катрин попита:
— Олсън, бих ли могла да посетя сега лерда?
— Ще попитам — отговори сдържано възрастният мъж.
— Искаш ли да те придружа или предпочиташ да те оставя сама в бърлогата на лъва и да се окъпя преди вечеря? — попита заговорнически Майкъл.
— Мисля, че е по-добре да отида сама — отговори замислено Катрин. — Дядо ми е един стар петел, който изпитва потребност да кукурига, за да си представя, че все още е цар на кокошките в двора. Затова не понася присъствието на друг мъж.
— Имам чувството, че всички от рода Пенроуз са такива.
— Но ти си друг.
Той я дари с крива усмивка.
— Не ми е нужно да се чувствам цар.
Катрин се засмя, но когато Майкъл се отдалечи, разбра, че това не беше шега. Той излъчваше спокойна самоувереност и не изпитваше потребност да се доказва пред когото и да било.
А може би тази потребност беше дълбоко скрита и пазена в тайна? Катрин си спомни как изглеждаше, когато й разказваше за смъртта на баща си, и осъзна, че самоувереността му идва от физическото съвършенство, постигнато с много труд. Но по отношение на чувствата, особено на тъмната им страна, не беше толкова сигурен. Прозрението, че й той е раним, я разтърси до дън душа — и й достави странно удоволствие.
Олсън се върна скоро.
— Негово благородие желае да ви види, мадам.