Защото вярваш в любовта

Лейди Елинор Феърчайлд, двегодишна красавица със златноруса коса, нададе възхитен вик и затича към майка си. Кенрик Давиес, виконт Трегър, прекрасен млад джентълмен с тъмни къдри, я последва, въздишайки от любов.

Луи Ленивия подуши вълнения, скочи и последва децата. За изненада на присъстващите той направи огромен скок и хвана профучалата наблизо топка за крикет. Това беше знак да направят почивка и да отдадат дължимото внимание на отрупаните маси.

Клер стана и отиде да вземе мъжа и сина си, които лудуваха на моравата. В Англия надали имаше друг толкова безгрижен граф като Никълъс. Катрин се радваше, че бе кръстила сина си на него. Фактът, че живееха в непосредствена близост до Клер и Никълъс, беше едно от най-прекрасните неща в брака й.

Майкъл изостави позицията си на защитник и се присъедини към жена си, която почиваше в креслото с бебето в скута си. Катрин го погледна с възхищение. Дори след цяла година брак не беше престанала да се възхищава на красивото лице и силното тяло, което познаваше да последната подробност. При тази мисъл лицето й пламна.

— Ти май пак си мислиш за нещо неприлично, любов моя? — ухили се Майкъл.

Катрин се огледа и въздъхна облекчено. Никой не ги слушаше.

— Толкова добре ме познаваш…

— Но никога няма да те опозная докрай. — Майкъл я целуна по челото, помилва косичката на бебето и се отпусна в тревата до креслото й.

— Предложението ти да направим кръщенето на острова беше брилянтно. Скоул е най-доброто място за пролетна почивка.

— Жалко, че Кенет не можа да дойде, но се радвам, че тук са всичките ти останали приятели. — Катрин се загледа в тъмния Рейф и златнорусата Марго, които играеха на гоненица със сина си. Малкият маркиз, едър и тъмен като татко си, тичаше насам-натам и се смееше.