Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Халдоран вдигна вежди и лицето му стана високомерно.
— Вие сте чудесна майка и приятелка, мисис Моубри, но не забравяйте, че Катрин е моя братовчедка.
— Моля те, лельо Ан — обади се Ейми, която бе чула целия разговор. — Мама обеща да ме повика, ако посещението мине добре.
— Разбира се, веднага ще намеря добра прислужничка, която да задоволява потребностите на младата дама по време на пътуването — обеща Халдоран. — Ще тръгнем утре на разсъмване.
Ан, притисната от всички страни, капитулира.
— Е, добре. Ейми, имаш позволението ми да заминеш. Но ще си вземеш учебниците.
— Разбира се! — извика въодушевено Ейми, направи няколко пируета и изскочи от салона, за да започне да си прибира багажа. Моли я последва бавно, сърдита от мисълта, че не може да я придружи.
Ан изпрати посетителя в много по-добро настроение. Съдбата им се обръщаше към добро. Благодарение препоръката на лорд Майкъл Чарлз вече работеше за дук Кандовър и получаваше много висока заплата. А вестите от Скоул говореха, че Катрин напредва и скоро ще стане господарка на острова. Боже, май всички щяха да станат важни личности! Ан се усмихна и отиде да помогне на Ейми в приготвянето на багажа.
26
Както бе предположил Майкъл, след случилото се на плажа напрежението между него и Катрин се засили, но след един ден започна да отслабва. Тя все още не смееше да срещне погледа му, а той се опитваше да я гледа, без да си припомня милувките, с които я бе дарил. Но беше в състояние да се държи на разстояние от нея и единствено това беше важно.
След три дни двамата вечеряха с викария и съпругата му. Вечерта беше много приятна и когато тръгнаха обратно за палата, Майкъл беше леко опиянен. Още една седмица и щяха да се върнат в Лондон и да се разделят. Близостта на Катрин вече нямаше да го изкушава. Но междувременно… предстоеше му още цяла седмица на острова.
Входната врата не беше заключена, както бе обичайно за къщите в Скоул. Двамата влязоха заедно във фоайето и Майкъл тръгна към стълбището, когато Катрин посочи масичката до вратата.
— Тези писма са за теб, скъпи — обясни тя и му подаде пакетче, увито в намаслена хартия.
Майкъл погледна името и усети остра божа. «Капитан Колин Мелбърн.» Въпреки това пакетчето беше за него. В долния ъгъл беше написано името на подателя: «Стратмор», а адресът беше написан от ръката на Люсиен.
— Какво ли е било толкова важно, че е трябвало да ми го пратят чак тук — промърмори полугласно той.
— Вероятно са делови писма. — Катрин вдигна ръка към устата, за да скрие прозявката си. — Ще ида да кажа лека нощ на дядо, ако е още буден. Няма да се бавя.
Още едно от хрумванията, с чиято помощ си даваха по няколко минути да се измият и преоблекат. Майкъл влезе в спалнята им, запали лампите, разряза пакетчето и намери вътре няколко писма и кратка вест от Люсиен.
Майкъл,
имаш писмо от брат си и сметнах, че е необходимо веднага да го прочетеш. Прибавям и другите писма, които пристигнаха за теб. Надявам се, че се справяш умело с драконите.