Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Напълно ли си сигурен в това, дон Хуан?
— Да, а ти много скоро ще се убедиш в думите ми. Нарастващата ми тревога ме принуждаваше да правя нещо, което ненавиждах: да съсредоточавам цялото си внимание върху самия себе си. Дон Хуан, долавяйки обърканите ми чувства, ги подклаждаше още повече.
— Съвсем скоро ще разберам дали ти всъщност си като древните магьосници, или като съвременните — рече той.
— Направо ще ме подлудиш с тези странни и зловещи приказки — протестирах аз.
Тринайсетте години, прекарани с дон Хуан, ме бяха подготвили най-вече да мисля за ужаса като за нещо, което постоянно се спотайва на две крачки от мен и всеки миг може да се развихри.
Дон Хуан като че ли беше раздвоен. Забелязах, че поглежда крадешком към църквата. Даже се държеше разсеяно. Когато му заговорих, той не ме чу. Наложи се да повторя въпроса си:
— Чакаш ли някого?
— Да — отвърна той. — В това можеш да не се съмняваш. Тъкмо проверявах обстановката. Ти ме улови в момента, в който изследвах околността с енергийното си тяло.
— И какво усети, дон Хуан?
— Моето енергийно тяло усеща, че всичко си е на мястото. Пиесата ще бъде поставена тази вечер. Ти си главното действащо лице. Аз съм актьор с малка, но съществена роля. Напускам сцената в първото действие.
— За какво говориш, дявол да го вземе?
Той не отвърна на въпроса ми. Усмихна се многозначително.
— Просто подготвям почвата — рече той. — Малко те разгрявам, така да се каже, като пак се връщам към познатата идея, че съвременните магьосници са научили един труден урок. Те са разбрали, че само ако останат напълно безпристрастни, ще имат достатъчно енергия, за да бъдат свободни. Тяхната безпристрастност е много особена — тя не е породена от страх или леност, а от убеждение.
Дон Хуан замълча за малко, изправи се и протегна ръцете си напред, после встрани и най-сетне назад.
— Направи и ти така — посъветва ме той. — Тялото се отпуска по този начин, а ти трябва да си много отпуснат, за да посрещнеш онова, което ще дойде при теб довечера. — Той се усмихна широко. — Тази вечер ще бъдеш изправен пред пълна безпристрастност или пред крайна самозабрава. Това е избор, който всеки нагуал от моята приемствена линия трябва да направи.
Дон Хуан отново седна и си пое дълбоко дъх. Цялата му енергия сякаш беше отишла в думите, които беше казал.
— Струва ми се, че мога да разбера безпристрастността и самозабравянето — продължи той, — защото имах изключителното предимство да познавам двама нагуали: моя покровител, нагуала Хулиан, и неговия покровител, нагуала Елиас. Лично видях разликата, която съществуваше между тях. Нагуалът Елиас беше безпристрастен до такава степен, че можеше да сложи настрана един дар на силата. Нагуалът Хулиан също беше безпристрастен, но не чак толкова, че да не се възползва от подобен дар.
— Ако се съди по начина, по който говориш — казах аз, — ти май се каниш изневиделица да ме подложиш на някакво изпитание тази вечер. Така ли е?
— Аз нямам властта да те подлагам изневиделица на каквито и да е изпитания, но духът има тази власт — заяви дон Хуан, ухилен до уши. После добави:
— Аз съм само негов служител.
— Какво ще направи духът с мен, дон Хуан?
— Мога единствено да ти кажа, че тази вечер ще получиш урок по сънуване, също като по-рано, на не аз ще ти предам този урок. Някой друг ще бъде твой учител и водач.
— И кой ще бъде той?
— Един гост, който, би могъл да те изненада ужасно много или абсолютно никак.
— А какъв е урокът, който ще получа?
— Това е урок, свързан с четвъртата врата на сънуването. Той се състои от две части. Първата част ще ти обясня аз след малко. Втората никой не е в състояние да ти обясни, защото тя е нещо, което се отнася само за теб. Всички нагуали от моята линия са получили такъв двуделен урок, но той е бил различен за всеки от тях; урокът винаги е бил съобразяван с личния характер на съответния нагуал.
— Твоето обяснение никак не ми помага, дон Хуан. Чувствам се все по-неспокоен.
Известно време мълчахме. Бях развълнуван и притеснен и се опасявах, че каквото и да казка, ще прозвучи като досадна забележка.
— Както вече знаеш, за съвременните магьосници директното възприемане на енергията е въпрос на лично постижение — рече дон Хуан. — Ние се научаваме да манипулираме събирателната си точка благодарение на собствената си дисциплина. При древните магьосници преместването на събирателната точка било последица от подчинението им на техните учители, които осъществявали различните премествания чрез тайнствени действия и после ги предавали на учениците си като дарове на силата.