![Лотарията [The Winner - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Лотарията [The Winner - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотарията [The Winner - bg]». Краткое содержание книги:
Лу Ан няма нищо. Живее в стара каравана с малкото си момиченце и вечно пияния неудачник, който е негов баща. Работи като келнерка в крайпътно заведение и мечтае дъщеря й да има по-щастлива съдба.
Лу Ан дори не подозира, че откаже ли на Джаксън, ще умре. Приема съблазнителното предложение, за да започне нов живот. Тя не знае, че е една марионетка в грандиозен спектакъл, режисиран от гениален психопат. И ще трябва да плати твърде висока цена.
„Лотарията“ е кошмарната версия на сбъднатата американска мечта. А Лу Ан е героиня на нашето време — силна, умна, оцеляваща.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=66946
Донован потърка с длан гладката кожа.
— Беше време за промяна — побърза да каже той. — Нали знаеш, че и мъжете преминават през един вид менопауза. Според мен се подмладих с десет години. Какво ще кажеш?
— Мисля, че си точно толкова хубав, колкото беше и с нея. Всъщност напомняш ми донякъде на татко. Когато беше по-млад, разбира се.
— Благодаря ти, че се опитваш да лъжеш стареца — усмихна се той. — А това, че ме сравняваш с него, е голям комплимент.
— Ще кажа на Маги да ни сервира вечеря. Сигурно си прегладнял.
— Благодаря ти, Алиша, а след това бих искал да взема гореща вана.
— Да, от дъжда по това време на годината доста застудява. — Тя се поколеба за миг. — Налага ли ти се пак да заминаваш скоро? Бихме могли да отидем на островите. В този сезон там е много красиво.
— Звучи прекрасно, но ще трябва да почака. Заминавам утре.
В очите й се изписа разочарование, преди тя да ги наведе.
— О, така ли…
Той повдигна брадичката й и срещна погледа й.
— Алиша, днес открих нещо важно, в което не бях докрай сигурен. Беше риск от моя страна, но понякога трябва да се рискува, ако искаш да постигнеш успех. —Той си спомни паниката в очите на Лу Ан Тайлър, която бе зърнал сутринта. — Никога не знаеш ще излезе ли нещо от дългото душене и обикаляне. Но и това е част от играта.
— Чудесно, Томас, много се радвам за теб. Но се надявам, че не те грози опасност. Не знам какво ще правя, ако нещо ти се случи.
Той се облегна назад, припомнил си своите сутрешни безразсъдства.
— Умея да се пазя. Но никога не поемам излишни рискове. Оставям това за младежите, които сега навлизат в професията — успокои я той.
Погледна я; изражението й бе като на дете, което слуша в захлас разказа за приключенията на своя герой. Донован допи питието си. Герой. Харесваше му да го приемат за такъв. На кого не би харесало? Кой не се нуждаеше понякога от подобно неподправено възхищение? Усмихна се сърдечно на Алиша и пое малката й ръка в своята.
— Обещавам ти, че след като пусна репортажа, ще заминем на дълга ваканция. Някъде на топло, където има много за пиене и ще мога да си възстановя моряшките умения. Отдавна не съм го нравил и не се сещам за някой друг, с когото повече да ми се иска да го опитам. Как ти се струва това?
Тя облегна глава на рамото му и леко стисна ръката му.
— Прекрасно.
30
— Ти го покани на обяд? — Чарли се взря недоумяващо в Лу Ан. На набръчканото му лице бяха изписани ярост и безсилие. — Ще ми кажеш ли защо го направи? Най-напред ще ми обясниш ли защо, по дяволите, си ходила там?
Бяха в кабинета на Чарли. Лу Ан стоеше до масивното бюро. Чарли бе развил целофана на дебелата пура и тъкмо се канеше да я запали, когато тя му бе съобщила за сутрешната си екскурзия.
Сега му се озъби предизвикателно.
— Не можех просто да седя със скръстени ръце.
— Казах ти, че аз ще се оправям. Не ми ли вярваш вече?
— Разбира се, че ти вярвам, Чарли. Не става дума за това. — Лу Ан смекчи предизвикателното си изражение, приседна на страничната облегалка на стола и прекара пръсти през отъняващата му коса. — Реших, че ако се добера до Ригс, преди да е направил нещо, и му се извиня, а после го накарам да се откаже, ще бъдем в безопасност.
Чарли поклати глава. Остра болка проряза лявото му слепоочие и той се намръщи, но пое дълбоко дъх и я прегърна през кръста.
— Лу Ан, тази сутрин имах много интересен разговор с Джон Пембъртън.
— С кого?
— С търговеца, който ни продаде къщата. Това не е важно. Важното е, че познава всички и всичко в този град. И сега ще се опита да открие мъжа в хондата. Заради нас.
— Да не си му казал. — подскочи Лу Ан.
— Измислих някаква история и той я глътна като шоколадова тортичка. Ние с теб май станахме царе на измислиците през тия години, а?
— Така се оказва — мрачно кимна Лу Ан. — Става все по-трудно да си спомня кое е истина и кое не.
— Поговорихме си и за Ригс. Накарах го да ми разкаже нещо повече за него, да мога да го преценя.
— Не е ченге. Попитах го и той ми каза, че не е, а ти твърдеше, че бил.
— Знам, подведох те, но Ригс ме заблуди.
— Какъв, за бога, е тоя човек тогава? И защо е цялата тайнственост?
— Виж кой пита! — Лу Ан заби шеговито лакът в кръста на Чарли, но усмивката й изчезна при следващите му думи.
— Пембъртън смята, че Ригс е таен агент. Шпионин на правителството.
— Таен агент? От ЦРУ, искаш да кажеш?
— Откъде да знам, по дяволите. Да не би да тръгне да тръби наляво и надясно за кого работи. Никой не знае със сигурност. Миналото му е доста мъгляво по думите на Пембъртън.
Лу Ан се сети колко бързо бе събрал информация за нея Ригс и потръпна. Нещата придобиваха смисъл. Но все още не беше убедена.