Лотарията [The Winner - bg]

— Радвам се, че успяхте да дойдете — протегна му ръка тя и Ригс я стисна. Беше изумен от силата, която усети; дългите й пръсти като че ли погълнаха голямата му охлузена длан. — Знам, че строителните предприемачи са много заети през деня. Никога не разполагате с времето си. Обедът ще бъде готов след няколко минути. Сали ще ни сервира на задната веранда. Масата в трапезарията е за петдесет души, затова реших, че за трима ще е прекалено потискаща. Искате ли да пийнете нещо преди това?

— Не, благодаря. Това дъщеря ви ли е? — Той посочи снимката. — Или по-малката ви сестра?

Тя се изчерви и седна на канапето, преди да отговори.

— Дъщеря ми Лиса. На десет години е. Не мога да го повярвам, времето лети така бързо.

— Сигурно сте били много млада — погледна я изпитателно Ригс.

— По-млада, отколкото трябва, но не съжалявам. Не бих се отказала от нея за нищо на света. Вие имате ли деца?

— Не съм имал този късмет — поклати глава Ригс.

Лу Ан беше забелязала липсата на венчална халка, макар че някои мъже просто не носеха такива неща. Но беше решила, че човек, който си изкарва хляба с ръцете, може да я е свалил просто за да не се нарани.

— А съпругата ви…

— Разведен съм — прекъсна я той. — От близо четири години. — Ригс пъхна ръце в джобовете си и отново обиколи стаята с поглед. Усети, че тя го наблюдава внимателно. — А вие?

— Вдовица.

— Съжалявам.

— Беше отдавна — сви рамене тя. Но някаква метална нотка в гласа й подсказа на Ригс, че годините не са успели да изличат мъката от загубата.

— Мисис Савидж…

— Наричай ме Катрин, моля те — усмихна се закачливо тя. — Всичките ми приятели ми викат така.

Той се усмихна и седна до нея.

— А къде е Чарли?

— Тича по задачи. Но ще обядва с нас.

— И той ти е чичо? Лу Ан кимна.

— Жена му почина преди много години. Моите родители отдавна са мъртви. Той е единственият ми роднина.

— Доколкото разбрах, съпругът ти е имал доста успешен бизнес. Или пък ти. Не искам да обидя някого — ухили се Ригс. — Или е това, или някой от вас е спечелил на лотарията.

Пръстите на Лу Ан се впиха в облегалката на стола.

— Съпругът ми беше блестящ бизнесмен и ми остави много пари — заяви тя небрежно.

— То се вижда — съгласи се веднага Ригс.

— А ти? Тук ли си живял цял живот?

— Хайде, хайде, вече бях решил, че след вчерашното ми посещение си ме проверила най-подробно.

— Боя се, че не разполагам с твоите източници на информация. Не знаех, че строителните предприемачи разполагат с такава мрежа за сведения.

— Заселих се тук преди пет години. Станах чирак при един местен строител, който ме научи на занаята. Умря преди три години и тогава отворих собствена фирма.

— Пет години. Значи жена ти е живяла тук близо година?

— Разводът приключи преди четири години — поклати глава Ригс. — Бяхме се разделили месеци преди това. Сигурно още е във Вашингтон. Вероятно цял живот ще си бъде там.