Лотарията [The Winner - bg]

— Кой го знае? При такива хора тайната е неразделна част от живота им. И с мъчения няма да изкопчиш нито дума от тях. По-скоро ще си сдъвчат ампулката цианид и кротко ще се споминат.

Пембъртън очевидно имаше склонност към известен драматизъм, примесен със загадъчност и опасности, стига да ги съзерцаваше от разстояние.

Чарли разтърка лявото си коляно.

— Аз пък чух, че бил полицай.

— Кой ти го каза?

— Не си спомням. Някой го подхвърли между другото.

— Ако е бил полицай, лесно може да се провери. Виж, до списъците на шпионите няма достъп.

— Значи с никого не е споделял за миналото си?

— Само с най-общи фрази. Сигурно затова си чул, че е бил полицай. Хората сами си досъчиняват свои версии.

— Гледай го ти — измърмори Чарли и се облегна, като се стараеше да изглежда спокоен.

— И все пак като строител няма равен. Ще ви свърши добра работа. — Пембъртън се засмя. — Стига да не вземе да души наоколо. Ако наистина е бил шпионин, едва ли е изгубил старите си навици. Ето аз например съм водил съвсем почтен живот, но всеки си има кирливи ризи и не иска да излизат на показ, не съм ли прав?

Чарли се покашля, преди да отговори.

— При едни са по-малко, при други повече.

Чарли отново се наклони напред, скръстил ръце на масата. Бързаше да промени темата, при това щеше да осъществи и друга цел.

— Джон — понижи глас той, — ще те помоля за една малка услуга.

Усмивката на Пембъртън стана още по-широка.

— Само кажи, Чарли, и смятай въпроса за уреден.

— Оня ден в къщата дойде един човек да иска дарение за някаква благотворителна организация.

Пембъртън се смая.

— Как се казва?

— Не беше местен — побърза да каже Чарли. — Представи се, но не съм сигурен, че това е истинското му име. Изглеждаше ми някак подозрителен, нали разбираш?

— Напълно те разбирам.

— Човек в положението на мисис Савидж трябва да е много предпазлив, защото по света ги има всякакви.

— Аз ли не го знам. Много неприятно, наистина.

— Не ще и дума. Та човекът каза, че щял да остане известно време по тия места. Поиска повторна среща с мисис Савидж.

— Надявам се, че няма да се съгласиш с това.

— Още не съм му дал отговор. Остави ми телефонен номер, но не е местен. Позвъних и се обади служба за съобщения.

— А как се казва фондацията?

— Не помня точно, но беше нещо, свързано с медицински изследвания,

— Лесно е да скалъпиш такава измислица — с осведомен вид заяви Пембъртън. —Аз, разбира се, нямам опит с подобни измамници, но чувам, че доста са се навъдили.

— Оттам идват и опасенията ми. Та, с две думи, тъй като онзи каза, че ще поостане повечко, помислих си, че може би е наел жилище. Продължителният престой в хотел би му излязъл доста скъп, особено ако преживява с измами.

— Питаш дали съм в състояние да разбера къде може да се с настанил?

— Именно. Не бих те молил за това, ако не беше наистина важно. За такива неща никога не пестя усилия. Искам да знам с кого си имам работа, в случай че се появи отново.