Лотарията [The Winner - bg]

— И за теб. Не ми изглеждаш престарял, Чарли. Май си готов да играеш в бейзболния мач в неделя, а?

При този комплимент Чарли просто засия от удоволствие.

— Едно време бях доста добър, играех Б полупрофесионален отбор. И сега гледам да не се запускам. А и Катрин се грижи за диетата ми. Разрешава ми да пуша от жал. Макар че напоследък годините ми натежават. Но си прав, не бих искал да съм на пустинен остров.

— Има ли нещо ново за оня с хондата? — запита Ригс.

— Работя по въпроса. Издирвам го по няколко канала.

— Не се обиждай, но ако го намериш, какво ще правиш?

— Какво би направил ти? — погледна го изпитателно Чарли.

— Зависи от намеренията му.

— Правилно. Така че, докато не го открия и не разбера какви са те, не знам какво ще направя. — В гласа му прозвуча враждебна нотка, но Ригс предпочете да не й обръща внимание.

— Катрин каза, че иска да построи малко студио. Знаеш ли къде?

— Не сме говорили за това — беше неочакваният отговор. — Струва ми се, че е някаква нова прищявка.

Ригс го погледна озадачено. Това нарочно ли беше? Сякаш Чарли му заявяваше най-откровено, че новата поръчка е чисто и просто отплата за това, че ще си държи устата затворена. Или имаше и друга причина?

— За какво ще го използва?

— Има ли значение?

— Всъщност да. Ако е за рисуване, трябва да има повече светлина. Тогава ще сложа капандури на тавана и вентилационна система за изпаренията от боите. Ако иска просто да чете или да спи там, ще го построя по друг начин.

— Разбирам — кимна замислено Чарли. — Не знам за какво иска да го използва. Но знам, че не може да рисува.

Двамата замълчаха. Накрая тишината бе нарушена от приближаването на Лу Ан и дъщеря й. Вратата се отвори и двете излязоха на терасата. На живо Лиса приличаше на майка си още повече, отколкото на снимката. Имаха една и съща походка, грациозна и овладяна, без загуба на излишна енергия.

— Лиса, това е мистър Ригс.

Макар и да нямаше много опит с деца, той се опита да бъде естествен и усмихнато подаде ръка.

— Викай ми Мат, Лиса, моля те.

Малката също се усмихна и възторжено стисна ръката му.

— Добре дошъл у нас, Мат.

— Е, това се казва стискане — изохка весело той и погледна Лу Ан, а после Чарли. — Трябва да е по наследство. Ако реша да идвам тук, ще си нося стоманена ръкавица.

Момиченцето се разсмя с глас.

— Матю ще ми построи студио, Лиса — каза майка й. — Там някъде.

Лиса погледна къщата с неприкрито изумление.

— Тя не е ли достатъчно голяма? — При тези думи възрастните избухнаха в смях.

— Защо ти е това студио? — попита Лиса.

— Изненада. Всъщност може да ти разреша понякога да го използваш.

— Само ако има добри бележки — намеси се Чарли. — Как мина контролното? — Тонът му бе строг, но беше ясно, че е само на шега. Ригс разбра, че този мъж обича малката колкото майка й, ако не и повече.

— Не ми писаха отличен — нацупи се момиченцето.

— Нищо, миличка — побърза да я успокои Чарли. — Сигурно аз съм виновен. Не ми върви много математиката.