Лотарията [The Winner - bg]

— Проявявам известна параноя относно намесата в личния ми живот.

— Забелязах. Затова ли носите пистолет?

Лу Ан погледна към джоба си. От него се подаваше дръжката на оръжието й.

— Наблюдателен сте.

— Трийсет и пет милиметровият пистолет няма да ви свърши много работа. Използвайте деветмилиметров, ако наистина държите на своята неприкосновеност и сигурност. Ето какво ви предлагам. Извадете пистолета си, като го хванете за дулото, за да се разделя и аз с пушката.

— Та аз няма да ви застрелям.

— Права сте, мисис Савидж, в никакъв случай — с равен глас изрече той. — А сега направете каквото ви казах, много бавно.

Лу Ан хвана пистолета за дулото и го измъкна.

— Сега извадете патроните и ги сложете в единия си джоб, а оръжието в другия. Ще броя до шест. Не се опитвайте да правите глупости.

Лу Ан изпълни каквото й бе казано и го погледна ядосано.

— Не съм свикнала да ме третират като престъпник.

— След като нахлувате в дома ми с оръжие, точно така ще ви третирам. Бъдете благодарна, че не реших първо да стрелям, а после да задавам въпроси. Тия едри сачми са доста болезнени.

— Не съм нахлула. Вратата беше отворена.

— Такова оправдание не минава в съда — парира я той.

Когато Ригс се увери, че е изпразнила пистолета, остави пушката си на една лавица. После скръсти ръце на гърдите си и отправи поглед към нея.

Леко притеснена, Лу Ан продължи обясненията си.

— Кръгът ми от приятели е много тесен. И когато някой се намеси в него, естествено е да проявя любопитство.

— Странно. Вие го наричате намеса, а по моя оценка онова, което направих тази сутрин, бе оказване на помощ. Лу Ан отмахна един кичур коса от лицето си.

— Слушайте, мистър Ригс…

— Приятелите ме наричат Мат. Не сме приятели с вас, но ви давам това право — сухо изрече той.

— Предпочитам да ви наричам Матю, за да не ви нарушавам правилата.

Ригс се стъписа за миг, но бързо се овладя.

— Все едно.

— Чарли каза, че сте били полицай.

— Не съм заявявал подобно нещо. Тя го погледна с нескрита изненада.

— А не сте ли били?

— Какъв съм бил не е ваша работа. И още не сте ми отговорили защо сте тук.

Тя потърка с ръка старото кожено кресло. Не отговори веднага, а Ригс не направи нищо, за да наруши мълчанието преди нея.

— Онова, което се случи сутринта, е по-сложно, отколкото изглежда — подхвана тя. — Вече съм взела мерки по този въпрос. — Помълча, после вдигна глава, за да срещне погледа му. — Високо ценя постъпката ви. Притекохте ми се на помощ, без да сте длъжен. Дойдох, за да ви благодаря.

Напрежението на Ригс изчезна донякъде.

— Добре, макар че не очаквах благодарност. Просто имахте нужда от помощ, а аз се случих там, за да ви я окажа. Като едно човешко същество на друго. Светът щеше да е много по-добър, ако всички се ръководехме от това правило.