Лотарията [The Winner - bg]

— Смяташ, че е под достойнството ти, така ли?

— Ако съм научил нещо в живота, то е, че не бива да се вълнуваш какво си мислят или говорят другите. Вълнуваш се за себе си и това е достатъчно. Иначе ще откачиш. Хората могат да бъдат и жестоки. Особено тези, които би трябвало да се интересуват от теб. Казвам го от опит, повярвай ми.

— Да разбирам ли, че разводът не е минал особено леко?

— Не искам да се сравнявам с теб — продължи с наведена глава той, — но понякога загубата на съпруг или съпруга не е толкова мъчителна или болезнена, колкото един развод. Всяко нещо боли по различен начин.

Думите му несъмнено бяха искрени и Лу Ан се почувства виновна, че всъщност не е вдовица. Е, поне не беше загубила богат и любещ съпруг. Сега Ригс разголваше раните си в замяна на нейната откровеност. А тя както обикновено лъжеше. Дали изобщо вече щеше да каже нещо вярно? Но как би могла? Истината би я унищожила, всички тези лъжи биха се срутили с гръм и трясък като взривена с бомба стара сграда.

— Прав си — каза тя и погледна часовника си. — Обедът трябва да е готов. А като свършим, искам да погледнеш отзад в двора. Мисля да построим там едно малко студио. — Тя се изправи и Ригс я последва с облекчение. Добре, че този странен разговор най-после бе приключил.

— Разбира се, Катрин, с удоволствие. За мен работата е винаги добре дошла.

Чарли ги застигна, докато вървяха към задната веранда. Двамата мъже се здрависаха.

— Радвам се, че те виждам пак, Мат. Сигурно си гладен. Сали прави страхотни вкусотии.

По време на обеда се говореше само за екзотични ястия и напитки. Размениха се и някои местни клюки. Ригс установи, че между Катрин Савидж и Чарли съществува невероятно силна връзка. Какво пък, нали бяха роднини.