Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Ти знаеш ли кой я е построил?
— Вероятно някой, който е живял в нея. Той обича сам да сътворява всичко. Или поне така пише в Книгата му.
Стигнаха до вратата и Алтал почука и попита:
— Може ли да влезем?
Вратата се отвори. Очевидно сама.
— Защо трябваше да чукаш? — попита Еми.
— Елиар напоследък ме учи на добри обноски.
Еми, Андина и Лейта се бяха нагласили на бизонските кожи, покриващи леглото. Куполът над главите им бе започнал да свети.
— Приятно е да се завърнеш у дома — каза Алтал и започна да разкопчава наметалото си.
— Не бързай да се събличаш, приятелю — каза Еми. — Този път настаняването няма да е както преди.
— Какво лошо има в това да живеем тук, както си живеехме?
— Случайно да си забелязал, че в нашата малка група има два различни вида хора? Има хора-жени, които ще останат при мен, и хора-мъже, които ще са с теб.
— Добре — каза Алтал.
— Ти досега не си ли забелязвал различията между хората-жени и хората-мъже?
— Вече ти казах „добре“, Еми.
— Прието е хората-жени и хората-мъже да не спят заедно, ако не са спазени известни формалности, приятелю. Това не ти ли бе известно?
— Тя често ли се държи така? — попита Гер.
— Непрекъснато — отвърна смръщено Алтал.
— Слез долу, Алтал — каза доволно Еми. — От дясната страна на коридора има голяма стая. Там ще спят хората-мъже. Не се опитвай да отваряш вратата от лявата страна на стълбището, защото там ще спя заедно с хората-жени. Ако се опиташ да го направиш, ще ти издера цялата глава.
Помещението от дясната страна на стълбището бе голямо и добре мебелирано. Алтал бе надникнал в него още преди векове, по време на първото си идване, и то тогава беше съвсем празно. Сега, когато Еми използуваше Книгата сама, а не с неговото посредничество, бе дала пълна свобода на творческите си пориви. Подът на стаята бе покрит с килим, на прозорците имаше завеси и цялото помещение бе пълно с тежки красиви мебели. Креватите бяха големи и постлани с одеяла и възглавници, а в средата на помещението имаше голяма масивна маса с четири стола. В камината весело пращеше огън, а в един от ъглите на стаята, както Алтал очакваше, имаше голяма вана.
— Не бях предполагал, че Еми ще е толкова… — Бейд така и не успя да открие нужната дума.
— Толкова предвидлива, искаш да кажеш? — притече му се на помощ Алтал. — Така е, Еми е образец на предвидливост. Кажете, господа, какво ще желаете за вечеря?
— Всичко друго, но не и риба — бързо каза Гер.
— Аз бих си хапнал говеждо — рече Алтал. — В големи количества.
Алтал се измъчваше от безсъние. Наистина, бе се завърнал в Дома. Но без Еми, мъркаща и свила се на кълбо до него, не можеше да заспи.
Накрая се отказа от по-нататъшни опити да заспи, отметна одеялото и излезе в коридора. Домът не се бе променил, но без Еми му се струваше празен. Той се качи по стълбището и отиде в добре познатата му стая в кулата.
Застана до северния прозорец с поглед, втренчен в ледовете, и усети как започват да го изпълват мрачни предчувствия.
После чу тих звук зад гърба си и отново всичко бе както трябва. Мъркането на Еми му напомни, че си е у дома.
— Ела — чу гласа й. — Ела при мен, приятелю, и ще се погрижа за теб.
Той се обърна и ахна от изумление.
Върху покритото с кожи легло до масата с Книгата на Дейвос бе легнала девойката от някогашния му сън.
— Ела при мен, мили мой Алтал — измърка тя. — Ще се погрижа за теб.
ТРЕТА ЧАСТ
Двейя
Глава 16
Лицето й бе все още лицето, изпълвало спомените му повече от две хилядолетия. Лице, изразяващо древно и спокойно съвършенство. Тя стана и зелените й очи проникнаха в душата му още преди закръглените й ръце да се протегнат към него и да го стиснат в страстна прегръдка.
Всичките му сетива бяха задействувани от близостта с нея и той потъна в целувката й.
Така и никога нямаше да узнае колко време е продължила прегръдката им. Притиснал я до себе си, чу познат звук, който го изпълни с почуда. Богинята, обитавала сънищата му, непрестанно го бе придружавала тук, в Дома, и животът и на двамата се бе превърнал в едно цяло. Много неща, които преди не бе успявал да си обясни, сега му станаха ясни.
— Правиш това, за да ми напомниш, че никога не сме се разделяли, нали? — попита я той.
— За какво говориш, Алтал?
— Та ти мъркаш, Еми.
— Разбира се, че не мъркам! — възкликна тя и мъркането спря. Алтал се усмихна мислено и запамети този факт. Значи тяхната игра очевидно още не бе приключила.
— Вероятно съм си въобразил — каза той, после пак целуна меките й съвършени устни и тя отново замърка.