Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Кухненската ни маса е ниска, а Лев Евгенич, обратното, е висок, затова и Андрей малко се учуди, като забеляза муцуната му в чинията си. Ако не се брои тази случка, животните се държаха прилично, само веднъж се сбиха под носа ми за парче салам. Всъщност те се бият за моята любов — всяко смята, че заема първото място в сърцето ми.
— Мура, веднага направи сандвич на Лев Евгенич! — наредих й строго. — Не виждаш ли, че е гладен!
— Безобразие, човекът е дошъл за първи път, а Лев Евгенич е гладен…
Успях напълно да се оправдая пред Андрей — той разбра, че Лев и Сава няма да могат да се изкажат в съда и че обиждах Мура на чистачка не защото смятам тази професия недостойна за дъщеря ми, а защото е навъртяла осем двойки по физика.
Андрей каза, че ще помогне на Мура по физика, но не днес. Днес нямал нито минута свободно време, затова сега само ще хвърли един поглед на задачите й, а друг път ще дойде специално за това. Мура с отегчен вид му донесе учебника и тетрадката и се зае да разглежда тавана, а Андрей разлисти учебника.
— Случайно да ви се намира и справочник? — попита той.
Показах му шкафа в коридора, където е техническата литература, останала от баща ми, и излязох, за да не му преча да изучава справочниците.
След около час и половина надникнах в кухнята. Мура дремеше, положила глава на ръцете си (много възпитано девойче, можеше да отиде да си спи в стаята, но не — тактично спи до госта). Андрей седеше до масата, заобиколен от справочници, и изписваше трета тетрадка. Създаваше впечатлението, че се е настанил за един-два месеца.
— Реших почти всичко до края на годината — каза той, — остана ми съвсем малко — за два-два и половина часа. Жалко, че калкулаторът ми се развали, трябва сам да правя изчисленията и върви по-бавно.
— Може би не трябва да правите никакви изчисления? — попитах плахо. — Само да набележите начина на решаване и край…
Без да отговори, Андрей продължаваше да пресмята на листа.
Колко е удобно първият срещнат да решава задачите ти по физика! Е, ако човекът не е първият срещнат, а бащата на детето ти, жената му казва:
— Ти си баща на това дете, а не си първият срещнат! И не обръщаш никакво внимание на физиката!
А бащата на детето обречено се озърта и мрази физиката, а заедно с нея и жена си. А с първия срещнат е много по-лесно — той не е длъжен да отделя внимание, нито пък някой трябва да крещи.
След един час отново надзърнах в кухнята.
Мура се беше събудила и прибрала в стаята си. Притесних се, че се получи неудобно, но Андрей не беше забелязал, че Мура я няма, порешава още малко задачи и се сбогува — каза, че отдавна вече, още от шест вечерта, няма нито миг свободен. Предложи ми да я събудя по-раничко и подробно да й обясня всичко, което е решил.
— Не е сложно, още сега мога да ви обясня — предложи той на вратата.
Отказах, като се проявих като пълна тьпачка, и Андрей си отиде, а мен изведнъж ме обхвана толкова добро настроение, че си пуснах „караоке“ (подарък от Денис за миналата Нова година) и изпях няколко песни (изобщо не успях да накарам „караоке“-то да ми каже: „Пеете прекрасно!“).
Тъкмо допявах „Катюша“ и се обади Женка, и тя си включи „караоке“-то и двете заедно изпяхме „Безброй огньове златни тук…“.
— Колко точки събра? Аз например събрах осемдесет и шест — ревниво каза Женка.
— А аз шейсет и три. Да пробваме ли още веднъж?
Преди да заспя, не четох нищо, само си тананиках във възглавницата: „А има ли такава песен“.
8 март, четвъртък
8 март е гинекологичен празник, нито един културен човек не го смята за празник. Затова и никой не ме поздрави. Културните хора празнуват Деня на победата и Нова година. И освен това: Деня на свети Валентин, Деня на благодарността (вярно, че той е в Америка), Деня на падането на Бастилията и Деня на вси светии.
В единайсет сутринта се обади Альона, беше много горда с Никита — в чест на празника си изпържил яйца (фу, каква пошлост!) и й подарил сребърна бонбониера. А мен никой не ме поздравява, защото съм интелигентна.
Ура! В дванайсет и половина се обади Андрей. Срещнахме се в сладкарница „Кофесол“, за да пием кафе. Поднесе ми цветя! Цветя, цветя, ура! Все пак има нещо в този празник! И какво лошо има да получиш цветя?
Вечерта приятелят на Мурка Серьожка Плетньов (бившата Тъща) ми подари плюшен лос. И по едно лале на Мурка и на мен. В дупето на лоса се виждат релаксиращи бонбони, а 8 март е чуден, чуден празник!