Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— Небесата да бъдат гостоприемни за теб, Елу-Каан — поздрави Ша-Каан.
— Твоят зов е чест за мен, Велики Каан.
— Ще ти възложа работа. Доколкото знам, твоят Драконан е в град Джулаца в Балея?
— Да, Велики Каан, но не съм се свързвал с него от няколко цикъла. Имах късмет в битките.
Младият дракон наведе глава още малко, макар да изпитваше гордост.
— Не е било късмет. Спасило те е умението. Но сега искам да се пренесеш в пространството между измеренията, за да говориш със своя Драконан… ако успееш. Маговете са защитили града си с енергия, извлечена от измерението на арахите. Опасявам се, че пробивът в небето може би дава допълнителна мощ на арахите, а не мога да допусна те да имат свободен достъп до Балея. Провери дали твоят портал ще ти позволи да проникнеш през защитата, но не излагай на опасност живота си. Задачата е рискована. Оттегли се в мига, когато ги усетиш да напират, те са труден противник.
— Ще се заема веднага.
— Елу, нуждая се от отговор, когато изгрее нощното светило.
— Да, Велики Каан.
— Ще напусна земите на Люпилото за малко. Трябва да говоря с Верет. Ако не се завърна, постарай се да запомниш отличителните белези на Хирад Хладнокръвния от отряда на Гарваните. Ще ги намериш съхранени в паметта на Волнокрил, а само ти имаш разрешението ми да влезеш там, ако умра.
— Пак ми оказваш чест, Велики Каан.
— Още си млад, Елу, но има величие в душата, ума и крилете ти. Учи се от мен и след време ти ще бъдеш Великият Каан. Небесата да бъдат свободни за теб!
— И за теб, Велики Каан. Пази се. Люпилото се нуждае от теб.
Вятърът бе стихнал в небето, имаше само високи облаци и въздушните течения подпомагаха полета на Ша-Каан. Издигна се над облаците и се наслади на светилото и красотата на света. Тук поне за миг можеше, да повярва, че има мир. Топла жълтооранжева светлина изпълваше света, отразяваше се от облаците и искреше в очите му. Той затвори вътрешните мембрани на очите си и потърси със съзнанието си.
Нямаше рояци дракони, които да раздвижват въздуха, нито пък сблъсък на умове запълваше пустотата е шума си. Нямаше предизвикателен рев преди битка, нито вопли на болка след поражение. Успокои се и размаха по-силно криле.
Океанът Шедара заемаше голяма част от северното полукълбо. Започваше от бреговете на земите Дормар и Кеол, осеян тук-там с острови, рифове и пясъчни плитчини. Но драконите имаха нужда и от суша, затова приспособилите се към морския живот Верет предпочитаха да живеят и да се плодят в пещери и кухини.
Ша-Каан знаеше къде се събираха и нарочно влетя в мрежата на общата им бдителност, спусна се стремително и зачака неизбежната реакция, която не закъсня.
Рояк от шест дракона разпори влажния въздух с нескрита враждебност. Ша-Каан уталожи гнева им преди да го доближат за атака.
— Желая да говоря с Танис-Верет. Аз съм Ша-Каан.
Те се издигнаха по спирала и сурово го предупредиха да не доближава техните владения под водата. Морскосините им люспи блестяха влажно, обтекаемите им тела не срещаха съпротива от въздуха. Ша-Каан прецени изяществото на полета им и си каза, че стигне ли се до схватка, вероятно ще го убият. Те се подредиха да го придружат — по един от всяка страна, отдолу и отгоре. Долавяше, че им вдъхва страхопочитание, но се гневяха, а летящият отдясно явно го мразеше.
— Няма да се откъсваш от нас, докато се спускаме. Няма да призоваваш никого с мисълта си — предупреди драконът, който изпитваше омраза.
— Разбирам. Ясно ви е, че не съм заплаха за вас. Дойдох сам, за да преговарям.
— Така е прието при нас — отвърна онзи по-почтително. — Всички гости трябва да бъдат съпроводени до площадката за кацане.
— Предпазливостта никога не е излишна.
Роякът сдържаше привичната си бързина, за да остане наравно с не толкова маневрения Ша-Каан. Насочиха се към малък скалист остров, в чийто край стърчаха пет високи скални шипа.
— Кацни в средата — заповядаха му придружителите. Отдръпнаха се, а Ша-Каан разпери огромните си криле и слезе право надолу между скалите. Почти в същия миг водата пред него се разлюля и в нея изригна фонтан. Танис-Верет изхвърча над повърхността, от тялото му се стекоха пенести струи, а той прониза като стрела въздуха, докато надаваше приветствен вик. Превъртя се и кацна в края на острова, потопил опашка в океана.
— Колко приятен е вятърът по мокрите люспи! — подхвърли Танис. — Далеч си от дома си, Ша-Каан.
— Но и положението, в което се озовахме, е необичайно — отвърна гостът.
Късата шия на Танис-Верет не можеше да се извие подобаващо, но и той се опря на изправените си предни крака, оголил по-меките люспи на корема си.