Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— И как ме описа?
— Мрачна и решителна.
Мери я погледна с отворена уста, после избухна в луд смях. Положението беше абсурдно: тя се чувстваше привлечена от тази жена, която така мило я бе приела в къщата си.
— Моля за извинение — изрече след малко тя. — Ако позволите, наистина ще си сваля наметката. Имам чувството, че вече се е сраснала с мен, толкова отдавна я нося на гърба си.
— Мога да си представя как се чувствате. — Бела дръпна шнура на звънеца. Появи се лакеят, взе наметката и шапката на Мери и излезе с поклон, след като домакинята му поръча чай.
— Предполагам, че брат ви не е тук? — попита Мередит с високо вдигнати вежди. — Кога го очаквате?
— Ще дойде утре сутринта — отговори колебливо Бела. Вероятността гостенката й да се ядоса беше ужасно изнервяща. Веднага й бе станало ясно, че въпреки умората от пътуването и въпреки разликата във възрастта Мередит Блейк притежава достойнство и самочувствие. — Оставил ви е писмо — обясни бързо тя и забърза към писалището си.
Мередит благодари, пое писмото и отиде до прозореца. Застана с гръб, счупи тежкия печат и разгъна листа. Ето какво прочете:
Добре дошли при новото си приключение, любов моя! Утре ще можеш да ме наругаеш на воля, но те моля тази вечер да приемеш с достойнство гостоприемството на Бела. Тя гореше от нетърпение да се запознае с теб, освен това познава отчасти историята ни, следователно не е нужно да се преструваш както в Корнуол. Тя ще ти обясни каква роля ще играеш занапред в Лондон, разбира се, ако не предпочиташ да чуеш подробностите от мен. Сладки сънища, скъпа Мери! До утре!
Набързо надраскан подпис приключваше объркващото послание, което с изключение на поздравите съдържаше серия заповеди и по нищо не приличаше на любовно писмо. Мередит го сгъна грижливо и отново се обърна към сестрата на Ръдърфорд, която я наблюдаваше внимателно.
— Не мога да се отърва от чувството, че е подло от страна на брат ви да стовари всички проблеми около пристигането ми върху вашите рамене — заговори тихо Мери. — Но той ми нарежда да приема с благодарност гостоприемството ви, а и аз самата знам, че би било твърде неучтиво, ако направя нещо друго.
— Много ли сте сърдита? — попита Бела и наля чай в крехка порцеланова чаша.
— Сърдита ли? Бясна съм — призна Мери и пое чашата с благодарност. — Брат ви е невъзможен! Искате ли да ми обясните какви са плановете му за мен? В писмото пише, че сте посветена.
— Аз и брат ми винаги сме били много близки — отговори извинително Бела. — Надявам се, нямате нищо против, че зная историята ви.
— Дори да имах, вече е много късно да се противя — отвърна Мери и вдигна рамене. — Ще ми кажете ли какво е замислил негодният ви брат?
Планът, който й изложи Бела, беше невероятен. Историята, който бе съчинил за нея Демиън, беше максимално близо до фактическото й положение, с изключение на едно или две съществени отклонения. Пак щеше да се казва лейди Блейк, вдовица на сър Джон Блейк. Но между Матю, лорд Малори, и семейство Блейк бяха произведени неясни роднински връзки. След като открил тези връзки, лорд Ръдърфорд предложил на „богатата“ млада вдовица закрилата на семейството си, за да бъде въведена в лондонското общество. Мери узна, че херцогиня Кейли е много зарадвана от загрижеността на сина си и настоява младата дама да й бъде представена много скоро. Херцогът не изразил мнение, но това било типично за него.
— Разбирам — прошепна младата жена, след като се запозна с плановете на любимия си. — И къде ще живея, докато трае цялата тази измама, ако мога да попитам? Какви са нарежданията на лорд Ръдърфорд?
Арабела я погледна изненадано.
— О! Аз си мислех, че веднага сте разбрали! Тук, разбира се! Ще живеете при мен, аз ще бъда гарант при представянето ви.
— Това е чудовищно! — Мередит скочи от стола, без да помисли как темпераментният й изблик ще подейства върху домакинята й. — Как смее!
— Моля ви, моля ви! — Бела също стана и по лицето й пролича уплаха. — Ако не ви е приятно, не е нужно да оставате тук наистина! Аз се надявах, че ще се разбираме добре. За мен ще е голямо удоволствие да живеете в дома ми. Да знаете колко много неща можем да предприемаме заедно. Сезонът вече ми омръзна, Джордж е постоянно в парламента, синът ни Джорджи е в Итън и аз стоя по цял ден сама…
Мери с ужас проследи как две големи сълзи се отрониха от красивите сиви очи и потекоха по нежните бузи на лейди Бюмонт.
— О, скъпа лейди Бюмонт, не исках да ви обидя!
— Наричайте ме Бела, скъпа. — Треперещата розова уста се усмихна подканващо, макар че в очите все още блестяха сълзи. — Ще позволите ли да ви наричам Мери? Нали ще останете? Кажете да!