Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
След това обяснение, което бе дошло от сърце, Мередит не можеше да стори нищо друго, освен да изрази радостта си от възможността да прекара известно време в дома му. Вече беше затънала до гуша в дяволския план на Демиън и би било ужасно неучтиво да се откаже точно в този момент. Той, само той беше виновен за всичко!
Като видя, че домакинът й поглежда с копнеж към оставения на масата вестник, макар че учтивостта изискваше да продължи разговора, тя му се усмихна сладко.
— Моля ви, лорд Бюмонт, не се насилвайте да поддържате разговора. Аз нямам нищо против да продължите да си четете вестника, наистина. От опит знам, че е много трудно да се води разговор на масата за закуска.
Облекчението на маркиза беше очевидно и той изпита още по-голямо уважение към гостенката си. Над масата се възцари приятно мълчание, докато Мередит се наслаждаваше на великолепната закуска и се питаше кога ще се покаже домакинята. Беше почти десет, когато Арабела най-после слезе да закуси. Изглеждаше блестящо в роклята си от френски муселин и Мередит отново се почувства като проста провинциалистка.
Бела я поздрави толкова сърдечно, че Мери веднага забрави смущението си.
— О, Джордж, нима си продължил да четеш този ужасен „Газет“, докато Мери е седяла насреща ти? — Бела погледна сърдито мъжа си, който стана и я целуна по бузата.
— Лейди Блейк също като мен цени мълчанието по време на закуска — защити се Джордж и погледна умолително гостенката.
Мери се засмя.
— Наистина го казах, Бела. Никога не бих се осмелила да се натрапя между мъжа и вестника му, преди да е станало обед.
— Е, скъпа, време е да вървя. — Маркизът се запъти към вратата. — Ако имаш нужда от мен, ще бъда с Арнолд в библиотеката. Трябва да подготвя речта си за данъка върху житото. Извънредно важна реч!
— Добре, скъпи — отговори спокойно жена му и си наля чай. — Надявам се, че няма да се наложи да смутя работата ти. — Тя хапна малко препечен хляб и погледна тъжно Мери. — Демиън непрекъснато ми обяснява, че Джордж не ме пренебрегва, и аз потвърждавам, че наистина не го прави нарочно. Съпругът ми е много умен, Мери, и правителството разчита на него. — Тя облиза розовите си устни. — Сигурно съм много старомодна, но аз копнея Джордж да прекарва повече време с мен. — Тя въздъхна примирено. — Нали разбирате, любовта не се ръководи от модата.
— Права сте, наистина не се води. — Мери проследи с нарастващо възхищение как Бела ядеше препечената си филийка, като я топеше в чая. — За съжаление аз не знам каква е модата в момента, но съм убедена, че ако бях на ваше място, в никакъв случай нямаше да се подчиня на диктата й.
Бела я погледна смаяно над ръба на чашата, но бързо си припомни какво знаеше за Мери и кимна.
— Вие вероятно ще се справите, скъпа — отговори тихо тя. — Вие не сте обикновена жена. Но не е хубаво и изобщо да не се съобразяваме с модата.
— С какво ще се справя? — попита Мери, малко объркана от думите й.
— Говоря за приемането ви в обществото, естествено. — Бела остави чашата си на масата и се приведе към нея. — Не искам да се чувствате обидена, Мери… роклята ви е чудесна за Корнуол, аз също много я харесвам, но не можем да ви въведем в обществото, ако не подновим изцяло гардероба ви.
Макар че сама беше стигнала до това заключение, Мери се почувства засегната.
— Но аз нямам никакво желание да бъда въведена в обществото, Бела, така че не искам нов гардероб.
— Мисля, че Демиън няма да одобри решението ви — произнесе предпазливо Бела.
— Какво няма да одобря? — прозвуча гласът на лорда откъм коридора и вратата на трапезарията се отвори с невероятна бързина.
В стомаха на Мери отново затанцуваха пеперуди. Тя го погледна и въпреки целия й гняв сърцето й се отвори като цвят под пролетното слънце.
— Добро утро, моя малка авантюристке — поздрави весело той.
— Добро утро, лорд Ръдърфорд!
Демиън носеше дълго палто с висока яка, в което приличаше на кочияш. Мери нямаше представа, че това е отличителният знак на членовете на Хорзис клуб. Той свали палтото си и го остави заедно с ръкавиците и бобровата шапка на дивана в ъгъла.
— Здравей, сестричке! — Демиън поздрави Бела с лека целувка. — Още ли настояваш да пълниш стомаха си с тази ужасна отвара.
— А ти си очарователен както винаги, братко — отговори нежно тя. — Искаш ли да закусиш с нас?
— Не, благодаря. Закусил съм още преди няколко часа. Но ще ви правя компания, докато Мередит се нахрани.
Дори не й беше подал ръка, а тя се чувстваше слаба и смутена като влюбена ученичка.
— Вече съм готова — заяви тя с леден глас.
— Тогава да излезем, за да се караме на спокойствие — отговори с усмивка той. — Ти ще ни извиниш, нали, Бела?