Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Появата на един слуга, който спусна червено-сините завеси и запали лампите, сложи край на разговора. Лейди Бюмонт едва изчака излизането на слугата. Намеците на брат й бяха събудили любопитството й. Той наистина се беше върнал от Корнуол съвсем друг човек. Херцогиня Кейли беше много доволна от промяната, настъпила у сина й, и побърза да осведоми дъщеря си. Както и преди, Демиън не се въодушевяваше особено от лондонския сезон, но поне проявяваше много повече търпение от преди. Старите му приятели, които не го напуснаха дори когато беше капризен и изпадаше в депресии, посрещнаха с радост завръщането на мъжа, който беше готов да се наслаждава на живота — макар че обикновено избягваше обществените забавления. Видяха го отново в „Грибс“, в „Уайтс и Вотие“ и „Фоур Хорсис“ посрещнаха с радост блудния син, който се смееше и шегуваше също както някога и доказваше, че не е загубил нищо от предишната си жизненост.
Камериерът излезе и лейди Бюмонт най-сетне можеше да задоволи любопитството си.
— Какво искаше да кажеш с последните си думи, Демиън? Как така е дама само когато й харесва?
— Съвсем точно се изразих, Бела. — Ръдърфорд си наля чаша кларет от гарафата, поставена върху елегантната масичка до дивана. — Мери Трелоуни, лейди Блейк, лейди Мередит е жена с различни лица. — Сестра му се обърка още повече и той се ухили. — През повечето време не се държи особено прилично — макар че се преструва на добродетелна млада дама.
— О, Демиън, а какво ще каже мама? — пошепна Бела, която нямаше нужда от повече обяснения, за да разбере защо брат й сияеше. Скъпият й Демиън беше влюбен до уши. — Като си помисля как преди малко казах, че в сърцето ти няма и капчица романтика! — Тя се отпусна на един от тапицираните в червено и златно столове и сръчно разстла полите си. — Моля те, налей ми чаша шери. Имам нужда да се подкрепя.
Демиън и подаде чашата.
— За да отговоря на въпроса ти, Бела — мама ще научи само онова, което е подходящо за слуха й. Ти обаче ще научиш всичко, тъй като се нуждая от помощта ти. Но моля те, не казвай на никого какво съм ти разказал — даже на Джордж! Разбра ли ме? — Усмивката беше изчезнала от очите му, погледът му изведнъж стана застрашителен.
— Предавала ли съм те някога? — извика възмутено тя. — Не казах на никого даже когато ме хвърли в езерото с хапещите риби!
Демиън се засмя, седна срещу нея във високото кресло и преметна крак връз крак.
— Тогава чуй историята ми, сестричке, за да разбереш плана ми. Накрая ще ми кажеш дали мога да разчитам на теб.
Арабела го изслуша с внимание. Само широко отворените очи свидетелстваха за учудването й. Ръдърфорд беше решил да каже всичко на сестра си, защото й се доверяваше, а и имаше нужда от нея, за да осъществи плана си. Не искаше Мери да играе роля пред Арабела, когато бяха заедно.
— Това е повече от скандално — заяви лейди Бюмонт, щом брат й замлъкна. — Ти си получил неограничени пълномощия? И то по нейно предложение?
— Като алтернатива на женитбата — потвърди съвсем спокойно той. — Мери е изключително своенравна личност.
Очите й засвяткаха.
— Но ти не приемаш капризите й, така ли?
— Точно така. Ще ми помогнеш ли?
— Разбира се. — Сестра му остави чашата си на масичката и се изправи грациозно. — Ще се забавлявам като никога досега, а и щом това ще те направи щастлив…
— Ще ме направи — потвърди сериозно той. — Изобщо не можеш да си представиш колко щастлив.
— Хубава ли е тя? — попита нетърпеливо Бела. Демиън смръщи чело, размишлявайки усилено.
— Не — отсече накрая той. — Не е красавица, но с подходящ гардероб и добър фризьор със сигурност ще привлече вниманието, или поне така си мисля.
— Ами ако не е готова да се подчини?
— Разбира се, че не е готова — отговори през смях той. — Но ние сключихме споразумение и след като свикне с новото си положение, Мери ще се радва на приключението.
— Ами… — Бела се поколеба, после се реши и попита: — Тези пълномощия… включват ли и финансово споразумение?
— Да, разбира се — отговори сдържано той. — В противен случай Мередит щеше да помисли, че няма никакво споразумение. Тя изобщо не е в състояние да финансира цялото начинание — значи трябва да я принудя да приеме парите ми.
Арабела обиколи няколко пъти големия салон, прихванала с две ръце избродираните поли на муселинената рокля, изпод които се виждаха жълти ботушки.
— Знаеш ли, братко, ако лейди Блейк е толкова горда и независима, колкото твърдиш, намерението ти ще се натъкне на сериозни пречки. Аз ще направя всичко, за да ти помогна, но ако това не й харесва и се чувства нещастна…
— Остави това на мен, Бела, и не се безпокой. Аз никога не бих направил Мери нещастна. От теб искам само да изпълниш ролята, която съм ти отредил. Това е най-доброто, което можеш да направиш за мен — и за Мери.