Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин Мередит се събуди късно. Ярките лъчи на слънцето нахлуваха безпрепятствено в спалнята й. Никой не бе потропал рано-рано на вратата й, за да извести, че горещата вода е готова. Днес не се налагаше да хапне набързо два-три залъка и да излезе навън по работа. През нощта си бе отпочинала добре и сега се протегна, усещайки приятна отпуснатост, докато бавно се отделяше от света на сънищата, за да поздрави деня.
— Вече се питах дали няма да проспиш целия ден. — Нан дръпна завесите и постави на леглото сребърна табла. — Приготвили са ти горещ шоколад. Изглежда такъв е обичаят тук — допълни тя и изпухтя презрително. — Аз бих казала, че шоколадът прави дамите мързеливи!
— Може би не винаги е нужно да се става рано — промърмори Мери, облегна се удобно на възглавниците и огледа въодушевено сребърната каничка и чинийката с бисквити. В Корнуол такова сутрешно обслужване се считаше за излишна лакомия и неизбежно водеше до грях.
— Момичето на лейди Бюмонт каза, че дамата те очаква в стаята за закуска, но в никакъв случай не би искала да те притеснява — съобщи тържествено Нан. — Сигурно ще искаш да облечеш някоя от новите рокли.
— Да, най-добре муселинената на цветенца — отговори с пълна уста Мери. Новите рокли, които у дома я изпълваха с гордост, изглеждаха безумно старомодни на Кавендиш Скуеър. Но те бяха всичко, което имаше, а тя не ангажираше вниманието си с неща, които не можеше да промени. Освен това нямаше никакво намерение да се показва в обществото, независимо какви бяха плановете на Демиън, така че облеклото й нямаше значение.
Тази мисъл я накара да скочи енергично от леглото. Обещаното посещение на лорд Ръдърфорд не биваше да я завари неподготвена. В корема й веднага запърхаха пеперуди. Даже очакваната караница беше по-добра от дългите седмици на отсъствието му. Но тя не искаше веднага да се скара с него; искаше да го прегърне силно, да усети прегръдката му, да почувства устните му върху своите и да се слее със силното тяло, което я притежаваше и умело я водеше към върховете на страстта.
— Трябва да се изкъпя, Нан — заяви бодро тя. — Мръсна съм като цяло стадо свине след толкова дни път. Искам да ми направиш косата, както само ти умееш. Помниш ли как беше по-рано?
Нан кимна.
— Разбира се, че помня — отговори мрачно тя.
След около час Мередит се огледа доволно в голямото огледало. За първи път от години насам се беше облякла, за да си достави удоволствие. Нямаше спешна работа, заради която да нахлузи някоя от избледнелите си рокли, нито обществено събитие, по повод на което да се премени с ужасните вдовишки одежди, които толкова дразнеха Демиън. Простият муселин не можеше да се конкурира с гардероба на лейди Бюмонт, но роклята беше много хубава, с ръждивокафява шарка, която подхождаше на кестенявата й коса. Нан беше събрала гъстите къдрици на хлабав кок, няколко кичурчета падаха свободно около лицето. Ръждивокафяв копринен колан стягаше тънката й талия, може би най-хубавото нещо у нея. Като цяло не изглеждам зле, каза си доволно Мередит, наведе се, целуна бързо сбръчканата буза на Нан и се запъти с танцуваща стъпка към вратата.
— Хайде, момиче, и без това закъсня достатъчно — изпрати я по обичая си грубичко старата й бавачка.
Внимателният лакей я придружи до стаята за закуска — малко помещение в задната част на къщата. Там завари само строен джентълмен с аскетичен вид. Когато Мери влезе, той вдигна поглед от вестника и бързо се изправи.
— Добре дошла в дома ни, лейди Блейк! За съжаление снощи не можех да ви посрещна. Имахме късен дебат в горната камара, нали разбирате?
— Да, естествено. — Мери отговори на ръкостискането му и се настани на предложения стол. — Радвам се да се запозная с вас, лорд Бюмонт. Много мило, че ме приехте в дома си.
— О, съвсем не, съвсем не — махна пренебрежително той. — Арабела ще бъде много щастлива да ви забавлява. — На челото му се вдълба малка бръчка. — За да бъда съвсем откровен, лейди Блейк, съпругата ми е много потисната, откакто Джорджи тръгна на училище — но новината за пристигането ви я оживи. Според мен планът на лорд Ръдърфорд е великолепен. Надявам се да прекарате приятно при нас, както ние се радваме, че можем да направим нещо за вас.