Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— С радост, Демиън. Горя от нетърпение да се запозная с нея!
Мередит стоеше в двора на крайпътния хан „Бел“ в Оукхамптън и оглеждаше луксозната карета с герба на Ръдърфорд на вратичката. Когато пристигна в града предишната вечер, каретата беше вече там и я чакаше. Точно както беше обещал Демиън.
Тя бе пристигнала на двадесет и четвърти септември и беше пренощувала спокойно в гостилницата. Заминаването й беше преминало толкова гладко, че тя забрави повечето от страховете, с които бе потеглила към неизвестното. Всички съседи я бяха поздравили за неочаквания късмет. Не се чу нито една злобна забележка, макар че Пейшънс изсипа хиляди съвети относно опасностите, които дебнеха невинните и непредпазливи млади жени в Лондон. Самата лейди Барат беше прекарала там три дни, след като бе навършила осемнадесет години, и се считаше за експерт по отношение на столицата. Мередит беше приела съветите, добрите пожелания и предупрежденията с обичайната си покорна благодарност. Стюарт Фаркуорсън се съгласи с готовност да я замества по всички въпроси около имотите й. Адвокат Доун разполагаше с достатъчно средства за евентуални неочаквани събития, а Сийкомб веднага се съгласи да управлява къщата, докато господарката отсъстваше.
Естествено Нан я придружаваше. Двете бяха напълнили цял куфар с нови рокли и костюми за езда, ушити от опитните ръце на Нан. И двете бяха доволни от резултата. Роклите не бяха кой знае колко елегантни, но със сигурност изглеждаха достатъчно добре за млада дама от провинцията.
При тази мисъл челото й се намръщи. Демиън й беше изпратил адрес на пощенска кутия, но тя не знаеше точната цел на пътуването си. Странно защо беше пропуснал да й съобщи къде трябва да отиде — но сигурно кочияшът знаеше адреса. Междувременно около каретата се бяха събрали няколко души, които очевидно чакаха тръгването й.
Мери си спомни, че не е уредила сметката си и се върна да потърси собственика. След многократни поклони той й обясни, че кочияшът вече се е погрижил за всичко. Аха, така значи изглеждаше първият ход от играта! Демиън й бе казал, че щом се срещне с хората му в Оукхамптън, договорът им влиза в сила. В каква игра се беше впуснала? Нямаше нищо опасно, че беше посрещала на своя земя лорд Ръдърфорд и се беше любила с него, но сега щеше да влезе в света, където контролът беше изцяло в неговите ръце. Господи, коремът й се присвиваше от страх! Това беше смешно. Той й спаси живота, показа й какво невероятно щастие носи сливането на телата с любов — засега той я обичаше истински. През последните три седмици й беше много самотно без него.
Обзета от нова решителност, Мередит закрачи към каретата. Кочияшът скочи от капрата, отвори й вратичката и й помогна да се настани на кожената седалка. Нан се разположи на отсрещната седалка и с кратко кимане изрази задоволството си от удобствата. Макар че никак не й беше приятно, тя се бе примирила с безумния план на господарката си да отиде в далечната, чужда столица, където зад всеки ъгъл дебнеше зло — Нан беше абсолютно убедена в това. Внимателното предложение на Мери да я остави в Корнуол беше посрещнато с тирада от ругатни, по-страшна от всичко, което питомката й беше чувала, откакто на десет години Нан я намери на гърба на ловния кон на баща й. Мери вече знаеше как да разведри Нан, затова, когато каретата потегли, се разбъбри весело, опитвайки се да отклони вниманието й от непознатите местности, през които минаваха.
През деня прекосиха Дартмур, минаха през Ексетър и прекараха нощта в Хънитон. Когато напуснаха Девън и потеглиха към Съмърсет, двете жени млъкнаха и се загледаха смаяно през прозорчето на каретата. Природата беше съвсем различна! Мери усети болезнено липсата на морето. Тя не познаваше нищо друго освен тесния Корнуолски полуостров, а тук беше на стотици мили от морето. От двете страни на пътя се редяха красиви селца, поля и плодни градини, добре гледани ниви и колиби с тръстикови покриви. След дивото великолепие на родната й страна тук всичко й се виждаше опитомено, а усмихнатите хора с розови бузи й се струваха прекалено любезни и ласкателни. В Корнуол даряваха с усмивка и любезност само онези, което го заслужаваха, затова Мери прие тукашната всеобща топлота и любезност като лицемерие.
На петия ден обаче тя беше свикнала с това и приемаше съвсем естествено учтивото внимание, с което удостояваха пътуващите в каретата на лорд Ръдърфорд. Винаги се намираше отделна стая, в която да се нахранят, даваха им най-доброто ядене и най-хубавите стаи. Тези неща й изглеждаха като чудо, защото се осъществяваха без да се налага да се разправя. На всяка пощенска станция ги чакаха отпочинали коне, един от друг по-прекрасни.