Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Положението е много по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед, каза си ядосано Мери. Без съмнение тя не беше единствената, която щеше да има изгода от плановете на Демиън — което обясняваше отсъствието му тази вечер. Желанието на сестра му имаше много по-голяма тежест от всичко онова, което той би могъл да каже в този момент.
— Не мога да взема решение, докато не говоря с Ръдърфорд — обясни тихо тя. — Но искам да знаете, че би ми било много приятно да живея тук с вас. Сигурна ли сте, че съпругът ви няма да има нищо против?
— О, не ми говорете за Джордж! — Сълзите на Арабела изчезнаха като по чудо. — Ако изобщо ви забележи, сигурно ще си помисли, че ви познава отдавна. Той винаги се съгласява с всичко, което правя.
Мери се усмихна, неспособна да намери подходящ отговор.
— Сигурно сте много уморена. — Арабела бързо се върна към ролята си на очарователна домакиня, която винаги владее положението. — Ще ви покажа къде ще се настаните. Разпоредила съм да ви донесат вечерята горе. Сигурно сте гладна.
Мередит отвърна, че с удоволствие би хапнала нещо леко. Всъщност двете с Нан бяха вечеряли към пет близо до Стейнс, но тя беше развълнувана от предстоящото пристигане в Лондон и не хапна почти нищо. Сега последва домакинята на горния етаж и бе въведена в будоар, обзаведен изцяло в кремаво и розово. Уилтънски килим в цвят пепел от рози покриваше пода, пред прозорците бяха спуснати кремави завеси, а дебелите шнурове, които ги придържаха, бяха украсени с копринени пискюли. До стената стоеше красиво писалище от фино розово дърво, което беше снабдено с всичко необходимо за писане на писма: мастилница, пера, кожена попивателна. Под прозореца беше поставен диван, тапициран с кремав сатен, освен това в помещението бяха разпръснати няколко стола с красиво резбовани крака.
— Тук е прекрасно! — извика спонтанно Мередит.
— Много се радвам, че ви харесва. — Бела отвори вратата в отсрещната стена. — Това е спалнята ви.
Спалнята също беше обзаведена със съвършен вкус. До леглото с тежки копринени завеси беше приседнала Нан и зорко наблюдаваше момичето, което опразваше куфарите на Мери.
Мери отвори уста да спре Нан — почти сигурно беше, че нямаше да остане тук повече от една нощ, — но бързо я затвори. Не беше прилично да обсъжда съмненията си в присъствието на непознатата прислужница. Щом останеше насаме с Нан, щеше да й каже всичко.
— Чудесно е — обърна се тя към домакинята. — Много съм ви благодарна за вниманието, лейди Бюмонт!
— Нали се разбрахме да изоставим формалностите? — Бела се върна бързо в будоара.
— Както желаете, Бела! — Мери отговори на топлата й усмивка. — Надявам се, няма да се разсърдите, че ще ви пожелая лека нощ. Пътувах цели седем дни и се изморих до смърт, а тази вечер трябваше да преживея и един малък шок…
— Разбирам ви. — Бела се усмихна съчувствено. — Освен това утре сутринта трябва да бъдете много красива за Демиън. Той очаква с нетърпение срещата ви. — Очите й блестяха и усмивката, с която дари Мери, беше съзаклятническа. — Много ми се иска да видя как брат ми ще си намери майстора!
— След онова, което чух тази вечер, Бела, започвам да се питам дали това е предопределението ми. — Мери поклати невярващо глава. — Никога досега не са ме заблуждавали така успешно. Но ви уверявам, че ще измисля как да се отбранявам!
Доста по-късно, докато лежеше в чуждото, но много удобно легло, в новата, луксозна обстановка, Мередит призна пред себе си, че се съмнява в своето твърдение. Ръдърфорд със сигурност бе подготвил още много изненади. Нямаше да я доведе при сестра си, ако не беше уверен, че без усилия ще обори възраженията й.
От Нан също не можеше да се очаква помощ. Тя веднага бе харесала Кавендиш Скуеър и разполагаше с удобна стая близо до помещенията на икономката. Според нея достолепната госпожа беше много разумна и изобщо не приличаше на лондончанка. Икономката наистина беше много мила жена, която още при първата им среща предложи на Нан да си поделят една дневна — защото веднага й бе станало ясно, че новодошлата няма нищо общо със слугите, които живееха на най-горния етаж. Дори портиерът Грантли я бе поздравил с добре дошла и й беше разрешил да се обръща към него с евентуалните си оплаквания и искания; той щял да се погрижи всичко да върви според желанията й.
Нан беше убедена, че причината икономката и портиерът да се отнесат с такава любезност към придружителката на непознатата и не особено впечатляваща гостенка се крие в заговора между Бела и Демиън, какъвто и да беше той. Мередит не биваше да узнае, че несъществуващото й богатство вече бе придобило чудовищни измерения в помещенията на прислугата, а старомодното облекло се приписва на провинциалната й ексцентричност. Практичната Нан беше събрала две и две и веднага бе разбрала какво целеше Демиън. Не й бе трудно да намери и своето място в разиграващата се комедия. Щом сценарият беше на лорд Ръдърфорд, на когото тя имаше пълно доверие, когато ставаше въпрос за доброто на нейната Мери, тя нямаше да се намесва.