Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Стигнаха предградията на Лондон рано следобед на седмия ден от пътуването. Вече й беше омръзнало да седи в каретата, а ако се съдеше по стоическото мълчание на спътницата й, Нан също щеше да се радва да сложи край на принудителното безделие. Вече се здрачаваше, когато най-сетне влязоха в града. При мисълта какво я очаква тук сърцето на Мери заби ускорено. Демиън сигурно щеше да я посрещне в наетата за нея къщичка. Дали беше къща? Или бе решил, че две-три стаи в някой пансион са достатъчни за нея и Нан? Хазайката щеше да се грижи за кухнята и прането. Каретата минаваше през широки улици, обградени от големи, изискани къщи, от чиито високи прозорци вече падаше светлина. Веднъж или два пъти Мери забеляза великолепно облечени фигури на отворената къщна врата, посрещната от кланящи се лакеи. Леки кабриолети, пред които препускаха факлоносци, изпреварваха тежката кола, в която седяха Мери и Нан. Стигнаха до спокойно площадче, заобиколено от внушителни вили. В средата на площадчето имаше цветна леха, оградена с желязна ограда. Колата спря пред извита бяла стълба, която водеше към огромна дъбова врата. През прозорците падаше ярка светлина. Порталът се отвори в мига, когато кочияшът изкачи последното стъпало и вдигна ръка да удари с месинговото чукче. Появи се едър мъж в черен костюм. Лакей в синя ливрея изтича надолу по стълбата, отвори вратичката на каретата и спусна стълбичката.
— Лейди Блейк — проговори учтиво той и подаде ръка на Мери, за да й помогне да слезе. Младата жена спря да диша, но бързо се овладя и пое предложената ръка с любезна усмивка. Нан я последва, хвърляйки мрачни погледи към лакея, който невъзмутимо водеше господарката й.
Мислите на Мери се надпреварваха в главата й. Но тя правеше онова, което се очакваше от нея, и стъпало по стъпало се изкачваше към неизвестната съдба. Дали това беше къщата на Ръдърфорд? Но тя не можеше да живее в неговия дом! Все още нямаше представа какво ще последва от неограничените пълномощия, които му беше дала, но това решение на въпроса за жилището й беше шокиращо. Може би това бе само междинна спирка и тя още не беше стигнала до отреденото й място за живеене.
— Добре дошли, милейди! — Облечената в черно фигура се поклони дълбоко. Мъжът беше облечен с такава съвършена елегантност, че Мередит се засрами ужасно от измачканата си пътническа рокля, на всичкото отгоре старомодна и провинциална по кройка и стил.
— Скъпа лейди Блейк, бъдете добре дошла в дома ни! — Топъл глас, шумолене на поли, слаб аромат на скъп парфюм, това бяха първите впечатления на Мери. Някой пое двете й ръце и тя се озова пред неземно видение в турскосиня одежда, драпирана с дантели. Обеците на дамата бяха украсени с невероятни диаманти, подобни красяха и стройната й шия. Тъмната коса, отрязана късо по модата, блестеше под светлината на лампите, а големите сиви очи на Ръдърфорд й се усмихваха с искрена радост — но не бяха в състояние да й вдъхнат поне малко самочувствие. Първата мисъл, която се стрелна в главата й, беше, че дамата е копие на Демиън; втората се завъртя около собствения й ужасен костюм.
— Разбирам, че сте много уморена — заговори бързо дамата и стисна ръката й, докато Мери отчаяно търсеше думи да я поздрави. — Заповядайте в салона. Грантли ще отведе прислужницата в покоите ви, където, уверявам ви, и двете ще се чувствате много добре.
Мередит бе отведена в изискан салон, където тапетите и цялата мебелировка бяха в кобалтово синьо. Вратата се затвори зад двете дами и тайнствената домакиня отново улови ръцете й.
— Бедничката — прошепна съчувствено тя, — как ли се чувствате след толкова дълъг път! Трябва веднага да ви кажа нещо много важно: слугите нямат представа, че не сте очаквали да дойдете направо у нас. Затова побързах да ви доведа в салона.
— Коя сте вие? — С този директен въпрос Мери си възвърна дар слово; беше й все едно, че се държи невъзпитано.
— Аз съм Арабела, близначката на Демиън. — Очите на Бела засвяткаха дяволито. — Мисля, че много си приличаме.
— Така е — кимна сериозно Мери. — Къде е брат ви?
— Първо искам да свалите наметката и шапката си, след това ще поръчам нещо освежително. Когато се разположите удобно и си отпочинете малко, ще ви обясня всичко.
— Моля за извинение, мадам — възпротиви се веднага Мери, — но вие не отговорихте на въпроса ми.
Бела се усмихна виновно.
— Изглеждате точно както ви описа Демиън.