Жена с минало

Без да чака отговор, той вдигна решително полата й и избродираната фуста.

— Не прави това! — извика шокирано тя. — Ами ако влезе някой?

— Малко съм лекомислен, нали? — попита весело той. — Но се заклех да задоволявам копнежа ти към опасности винаги когато е възможно. Дръж полите си, защото трябва да сваля чорапа, за да прегледам бедрото.

Мередит се подчини като в транс. Вдигна високо полата си, докато той развърза връзката на чорапа и внимателно нави тънката коприна до глезена. Побиха я тръпки, когато хладният въздух помилва голата кожа на бедрото й. Без да говори, Демиън вдигна дантеления крачол на долните й гащи и прокара пръст по тясната червена ивица от задната страна на бедрото.

— Ще ти остане белег — рече тихо той. — Надявам се да ти послужи за предупреждение, че трябва да си по-внимателна.

Гласът му беше толкова хладен, че Мередит се ядоса.

— Ти ли ще ми говориш за разум и предпазливост…

— Млъкни! — Той притисна устни към белега, ръцете му се плъзнаха в крачола и обхванаха твърдото й дупе. Тя преглътна мъчително, желанието запулсира горещо в слабините й. Устните му се устреми нагоре, тя усети топлината им върху корема си, докато ръцете му я обхванаха по-здраво и центърът на женствеността й запулсира под тънката материя, която го отделяше от устните му.

Тя се понесе по вълната на чувствата, които й бяха вече добре познати, докато той я държеше с едната си ръка, а с другата проникна във влажното място, където тайните на желанието й се отвориха за милувката му. Блаженството от това недействително докосване, тъй като бельото й предотвратяваше контакта на ръката му с плътта й, докара Мередит почти до ръба на припадъка. Неспособна да направи каквото и да било, освен да стои между коленете му, които се притискаха към бедрата й, да държи полата си и да се предлага на този натрапник, който знаеше много добре как да я доведе до върха. Тя се разтрепери като лист, когато я връхлетя първата вълна на удовлетворението, понесе я към висините, докато накрая се затвори над главата й и я удави.

— Нали няма да се караш с мен, Мередит? — попита тихо Ръдърфорд, когато тя е върна в действителността и можеше да стои без чужда помощ.

— Дяволите да те вземат, Демиън! — промърмори тя със слаб гласец и не особено убедително.

Той се засмя и вдигна чорапа й. Стегна връзката със сръчност, която издаваше голяма опитност в тези неща. Полата се плъзна по краката й до глезените и той я приглади грижливо, но задържа ръцете си върху хълбоците й.

— Е, любов моя, да минем към деловата част! — Рязката промяна в тона му я обърка още повече. Комбинативният й ум много скоро прозря целта на действията му. Като постоянно я объркваше, той не й даваше възможност да изрази гнева си от начина, по който я беше довел в дома на сестра си. В момента тя не беше в състояние дори да му каже защо всъщност не искаше да бъде тук.

— Бела обясни ли ти плана ми? — попита Демиън, който я наблюдаваше внимателно и беше доволен от онова, което виждаше. Когато имаше насреща си толкова непредвидим противник, човек се принуждаваше да измени малко на кодекса на честта. Той знаеше много добре, че ако ролите бяха разменени, тя нямаше да има никакви скрупули.