Жена с минало

— Никога не съм си го помислял, Бела — отговори Ръдърфорд и погледна развеселено близначката си. — Не е нужно да ме гледаш така, скъпа! Аз не съм от преданите кавалери, които неуморно тичат да изпълняват поръчките ти, не съм и бедният Джордж, който ти играе по свирката.

— Джордж никога не е тук и не мога да го карам да ми играе по свирката — поправи го Арабела и се нацупи. — През повечето време изобщо не се сеща, че има жена.

— Мисля, че се лъжеш. — Ръдърфорд стана от дивана и отиде до един от големите прозорци, които гледаха към Кавендиш Скуеър. — Бюмонт винаги се чувства женен. Но се интересува повече от политика, отколкото от светския живот. Повечето жени са изправени пред много по-опасна конкуренция.

— Ти си напълно лишен от съчувствие — промърмори Бела. — И нямаш романтична жилка. Искаш да се радвам, че мъжът ми прекарва времето си, като държи речи в горната камара, а нощем ги пише — вместо да си вземе любовница или да пропилее богатството си на игралната маса…

— Точно така — кимна сериозно брат й и обърна гръб на прозореца. — Колкото и да звучи прагматично и неромантично, това отговаря на фактите, Бела.

Маркизата замлъкна за миг, заета да оправя ресните на шала си.

— Е, скъпи братко — заговори след малко тя, — не мога да си представя, че това е единствената цел на днешното ти посещение. Произнесе една от обичайните си поучителни речи, кажи сега какво те води при мен. Не каза ли нещо за услуга?

Демиън се засмя, мина по скъпоценния килим на пода и улови ръцете й.

— Наистина казах. И не съм имал намерение да те поучавам. Освен това услугата, за която съм дошъл да те помоля, може да е от полза и за теб. Спешно ти трябва интересно занимание, Бела.

— Занимание ли? Какво трябва да означава това? Ти не ми вярваш, Демиън, но аз нямам нито минута време за себе си. Ако не съм на среща в клуба, ако не играя карти или не съм на парти, значи съм на излет в ботаническата градина, летя с балон или…

— Добре, добре, Бела — прекъсна я Ръдърфорд. — И всичко това е толкова скучно за теб, колкото и за мен!

Под безпощадния му поглед Бела сведе примирено глава.

— Прав си, Демиън. Но аз не мога просто да замина за Корнуол и да се забавлявам там. — Тя хвърли остър поглед към близнака си. — Ако не се лъжа, скъпи, ти си се забавлявал отлично в онази пустош.

— Личи ли ми?

— Ако може да се вярва на мама, си станал съвсем друг човек. Или поне — засмя се тя — сега си отново такъв, какъвто беше преди да те ранят.

Ръдърфорд кимна. На устните му играеше доволна усмивка.

— Отговорът, както ми обясниха, е да се намери цел в живота, задача, за която човек си струва да живее. Човекът, който ми каза това, е намерил своята цел. Аз разбрах урока му.

— Тази… тази личност — залови се за думите му Бела, — дама ли е? — Без да поглежда брат си, маркизата се заигра с шнура на звънеца.

— Понякога — отговори честно брат й. — Когато по изключение това й харесва.