Жена с минало

— Аз ще свърша тази работа. Къде е ваната? — попита Демиън, чиито рамене се тресяха от смях. Той измъкна от шкафа седящата порцеланова вана и я постави пред камината. Нан изсипа вътре горещата вода и отиде да донесе още.

— Във ваната има място само за един! — Мери направи гримаса. — Нека да се потопя първо аз, защото Нан ще се върне всеки момент. Не че ще се смути, като те види гол във ваната — но може би за теб е неприятно.

— Несъмнено — кимна сериозно той и започна да разкопчава ризата й. — Искам да ти кажа, Мери, че въпреки моята предубеденост ти в момента приличаш на непослушен хлапак.

— А аз ще ти кажа, милорд, че въпреки моята предубеденост ти изглеждаш като бандит и изобщо не приличаш на човек, когото бих желала да срещна в някоя тъмна уличка — отговори дръзко тя, без да сваля поглед от него, докато той я събличаше.

— Значи си подхождаме напълно — установи делово той. — Хайде, сядай във ваната!

Мери го послуша, отпусна се с доволна въздишка в горещата вода и положи глава върху ръба на ваната. Ръдърфорд коленичи до нея и започна да я мие.

— Все още не ми е ясно какво ще правя като херцогиня — промърмори тя и се протегна сладостно.

— Вземи пример от мен — посъветва я Демиън. — Мисля, че тази вечер се справих много добре като контрабандист. — Той помълча малко и добави: — Макар че ще се чувствам много по-спокоен, ако мога да задоволявам жаждата ти за приключения с дейности, които са в рамките на закона.

— Това, ако ми позволите да се намеся, е най-разумното, което съм чувала от много време насам. — Този ясен коментар дойде от Нан, която стоеше на вратата с още две ведра гореща вода. — Вече нямате нужда от мен, както виждам…