Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Роберта погледна мъжа си със святкащ от злоба поглед. Лицето й се беше изкривило в грозна гримаса. Тя рязко се извърна и пое към каютата си. Коул бавно я последва. Вратата на каютата беше заключена отвътре. След кратък размисъл той закуцука тежко, като се подпираше на бастуна си, към домакина на кораба и си нае самостоятелна каюта.
По-късно следобед Алена беше заета с градински работи в задния двор на мисис Хоутърн, когато възрастната дама я повика при себе си в къщата. Там стоеше Саул с шапка в ръка. В последно време момичето го виждаше много рядко, защото почти през цялото време той беше зает в магазина на семейство Крейгхъг. Смутеният му вид събуди любопитството й. Тя погледна край него и видя двуколката на Коул Лейтимър, която стоеше заедно с коня му на пътя към къщата.
— Трябваше да ви докарам това, мис Алена, така рече майорът, все едно дали го искате или не. — Чернокожият нервно въртеше шапката в ръцете си.
— Той как си я представя тази работа? С какви средства да поддържам този кон? — възрази Алена.
— Ами майорът каза да не се притеснявате за това. Той е уредил от време на време да носят храна за коня. Вие ще трябва само да се разписвате.
Алена стисна зъби и погледна гневно чернокожия.
— Това не е всичко, нали, Саул?
— Ами… — призна смутено той и сведе поглед.
— Хайде, изплюй камъчето! — заповяда малката господарка.
Мъжът нерешително извади един ключ от грубото си памучно палто и й го подаде. След това бръкна в пазвата си и извади една торбичка с пари.
— Майорът рече, че това тук са две хиляди в злато, а онова е ключът от жилището му. Той каза, че ако не ги приемете, щял страшно да се разгневи.
— Саул Кейлъб! — развика му се Алена побесняла. — Ти да не искаш да кажеш, че си приел от онзи янки пари за мен?
— Ама, мис Алена, той ме накара да му обещая — отвърна Саул съкрушено.
— Хубава каша забърка — гневеше се Алена. — Остави двуколката и коня тук и вземи парите за теб.
Саул усилено заклати глава.
— Не може, аз съм му обещал. Той и на мен ми даде пари.
— Мисля, че обядът е готов — обади се мисис Хоутърн загрижено. — Вече мирише дори на загоряло.
— Божичко! — Алена хукна към вратата и изчезна в къщата. Саул с неприязън гледаше торбичката с пари в ръката си.
— Ако искаш, аз ще ги съхранявам за нея, Саул — предложи мисис Хоутърн и се усмихна приятелски. — Може някой ден спешно да й потрябват тези пари.
Саул беше щастлив да се отърве от това бреме. Той побърза да разпрегне коня и да прибере двуколката. Нямаше желание да влиза отново в конфликт с твърдоглавото момиче.
Мисис Хоутърн спокойно влезе в къщата и прибра парите в един долап. Може би щеше да дойде време, когато момичето ще погледне с други очи на богатството на майора. А дотогава парите щяха да си лежат, прибрани за нея, в определени случаи — дори харчени за нейно добро.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Ако лятото беше донесло на Юга само низ от загуби, то зимата, която го последва, беше военна катастрофа. Генерал Лий беше обсаден в Ричмънд, Атланта беше превзета от янките, войските на генерал Шърмън достигнаха бреговете на океана. Така източната част на Конфедерацията беше разделена на две зони. През пролетта бяха разбити и последните надежди на Южните щати. Лий трябваше да напусне Ричмънд, на негово място в града се настани генералът на Северните щати Грант. Пет дни по-късно се намеси съдбата — Линкълн беше застрелян! Северните щати наказаха Юга с жестоки искове за репарации. Скоро след това генералите Лий, Джонсън, Тейлър и Смит бяха принудени да се предадат. Непокорните Южни щати бяха получили суров урок за надменното си непослушание. Из страната плъзнаха като скакалци орди от разбойници и съмнителни победители във войната. Цялата държава приличаше на скелет, от който хищниците оглозгваха и последните парчета месо.
На щата Луизиана беше натрапен губернатор, който беше честен, но за сметка на това — твърде екстравагантен. За губернаторския дворец беше закупен полилей със свещи за десет хиляди долара, във всеки кабинет беше поставен позлатен плювалник. Пристанището на Ню Орлиънс изживяваше нов разцвет поради завръщането на чуждестранните кораби. Самият град беше разделен на два лагера. Нископлатената чернокожа работна ръка се сблъска с ирландските, шотландските и германските преселници. Войските на Северните щати трябваше да потушават безбройните бунтове.
Лазаретът постепенно се беше превърнал в съвсем нормална болница за гражданите. Въпреки че официално той все още беше подчинен на армията, само едно отделение беше запълнено с войници. Доктор Брукс беше назначен за директор на болницата. Той съумя да си спечели уважение, заемайки този пост.