Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Там, където ръцете на Шимейн не пречеха на погледа му, влажната кърпа, прилепнала към женствената й фигура, разкриваше всяка нейна извивка и заобленост. Вън от тясното парче лен, което се спускаше от гърдите до средата на стройните й бедра, цялото й съвършено тяло бе пред очите му голо и прекрасно. Както толкова пъти си беше представял, кожата й наистина бе извънредно мека и гладка. Беше сигурен, че и вкусът й е прелестен и сладък.
Премрежените му очи отново се плъзнаха нагоре и Шимейн болезнено осъзна своята пълна безпомощност. Не можеше да обуздае силното си треперене, нито да укроти непрестанното безумно туптене на сърцето си. Но желанието, пламтящо в тези кафяви ириси, би уплашило и далеч по-корава жена. Господарят й бе достатъчно силен, та да стори с нея каквото поиска, и тя нямаше да може да го спре с нищо.
Това положение обаче вече продължаваше непоносимо дълго за жена с ирландския темперамент на Шимейн. Първоначалното й смущение постепенно се замени с гняв.
— Ще имате ли нещо против, ако се облека, господин Торнтън? — попита тя възмутено, после продължи със саркастичен тон: — Ако случайно не знаете, на човек са му нужни много повече дрехи от една тясна кърпа.
— Извини ме, Шимейн — каза Гейдж, като сви развеселено устни. — Гледката е толкова приятна. Почти забравих, че недостигът на облекло може да те притеснява. Моля те, прости ми.
Шимейн вдигна високомерно глава. Дали господарят й не се опитваше да оправдае нахалството си с липсата на каквото и да било възражение от нейна страна? В случай, че бе така, тя не можеше да го окуражава повече, затова каза рязко:
— Да, притеснена съм, господин Торнтън, но не от друго, а от това, което виждам в очите ви. Ако наистина нямате намерение да ме обезчестите, моля ви да си тръгнете, преди да сте размислил.
Гейдж я огледа още веднъж от глава до пети, после кимна в знак на съгласие и тръгна към вратата, водеща към салона на къщата. Без да се спира и без да се обръща назад, той излезе и внимателно затвори след себе си. След миг Шимейн го чу да изправя стола си в кухнята.
— Шегобиец! — изсумтя тя и захвърли кърпата. Сетне завъртя глава и шепнешком изимитира самодоволното извинение на господаря си. — Почти забравих, че недостигът на облекло може да те притеснява, Шимейн. О-о, господин Торнтън! Какъв сте измамник!
Тя навлече нощницата си и сложи отгоре халат, като пристегна силно колана около тънката си талия, макар дълбоко да се съмняваше, че каквато и да било дреха би могла да я защити срещу желанието, което беше прочела в тези блеснали очи. Знаеше доста малко за плътските щения на противоположния пол, но бе достатъчно схватлива, за да прозре съвсем ясно за какво си мисли един мъж, когато гледа жена по начина, по който току-що я беше гледал Гейдж Торнтън.
Когато Гейдж отметна покривката на леглото и си легна, усети приятен, свеж аромат и долови промяната, настъпила с възглавниците и чаршафите му от сутринта насам. Каквото и да бе сторила с тях Шимейн, беше ясно, че Роксана е била прекалено заета да го преследва, за да прави същото. Изпитваше огромно удоволствие да усеща пухкавите възглавници под главата си и да вдишва сладкия им мирис. Наистина, след като бе прекарал целия следобед в мрачни размишления, сега се чувстваше отпуснат и готов за сън като току-що накърмено пеленаче. Но едновременно с това не можеше да откъсне мисълта си от възбуждащата гледка на съвършените гърди на Шимейн, повдигнати над кърпата, нито можеше да спре да си представя как ги покрива с горещи, страстни целувки.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Обещаният урок по зареждане и стрелба с пушка се проведе четири дни по-късно, малко след обяд. Шимейн тъкмо бе измила и изсушила чиниите, когато Гейдж дойде да я изведе навън. Андрю беше изпратен да си играе на задната веранда, за да могат да не го изпускат от поглед и в същото време да бъде на безопасно разстояние от мишената, която Гейдж постави встрани от къщата. Преди да връчи оръжието на своята прислужница, той й обясни подробно къде се слага барутът и как се зарежда и отправи един показен изстрел. После остави Шимейн да повтори действията му.
Преди обаче да й позволи да стреля, Гейдж я предупреди, че натискането на спусъка е само първата стъпка. Трябваше петлето да падне върху кремъка и да предизвика искри, които да възпламенят барута. Едва неговата експлозия щеше да изтласка оловния куршум през цевта.