Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— С други думи, изстрелът идва известно време след натискането на спусъка — обясни той, — но така или иначе става достатъчно бързо.
После Гейдж й показа как да държи мускета така, че тежестта му да не изморява ръцете й прекалено много, и за да й помогне да го нагласи правилно, пристъпи зад гърба й. Топлото усещане за силното му тяло, опряно до нейното, смути Шимейн дотолкова, че крайниците и се разтрепериха неудържимо, а в продължение на няколко мига й беше трудно дори да диша. Сега, когато й се налагаше да води отчаяна борба с обзелите я властни усещания, тя осъзна, че няма право да съди Гейдж прекалено строго за откровеното желание, което бе видяла в погледа му преди няколко вечери. Собственото й сърце се втурваше в бесен ритъм всеки път, щом ръката на господаря й неволно докоснеше гърдите й или бедрата му опираха до нейните. Полите на роклята не й даваха никаква закрила — вероятно единствено здрава стоманена броня можеше да я предпази от влудяващия допир на мъжкото му тяло. Не вярваше Гейдж да не е усетил хаоса в мислите и чувствата й, но дори да не беше, самата тя го усещаше повече от болезнено. Трябваше да напрегне всичките си оскъдни сили и решителност, за да не захвърли пушката и да побегне далеч от този мъж.
Все пак, въпреки нервната си възбуда, въпреки ужасяващия грохот на изстрелите и болката в рамото, която й причиняваше мускетът при всеки откат, Шимейн съумя да научи доста за боравенето с оръжие. Гейдж беше отличен наставник и независимо от смущението, което бе предизвикал в гърдите на своята ученичка, успя да превърне урока по стрелба в не по-малко вълнуващо занимание от бални танци. Макар и начинаещ стрелец, Шимейн бързо се научи да улучва неподвижна мишена и с нетърпение очакваше деня, в който щяха да се упражняват в стрелба по движещ се предмет. Дълбоко се съмняваше, че е способна да убие животно или човек и силно се надяваше никога да не й се наложи да проверява куража си по такъв начин, но знаеше, че мнението й ще се промени изцяло, ако някога се изправи пред опасността да бъде убита или най-малкото пребита жестоко от Джейкъб Потс.
— Изглежда, че си роден стрелец, момичето ми — похвали я гордо Гейдж на следващия ден. — Да видим сега какво ще направиш с подвижната мишена.
Мишената беше една тенекиена чиния, която Гилиън услужливо бе предложил да хвърля високо във въздуха. Гейдж отново застана плътно зад Шимейн, като я обгърна с ръце, за да й помага да държи оръжието, да се прицелва и да стреля. Усети обаче, че цялото й тяло трепери, и тълкувайки това погрешно като признак на страх, се помъчи да я успокои.
— Справяш се изключително добре за начинаеща, Шимейн, така че просто се успокой и ми позволи да ти покажа как да се прицелиш, за да произведеш успешен изстрел.
Но Шимейн съзнаваше, че е невъзможно да се концентрира и да се прицели в каквото и да било, когато мислите й са изцяло съсредоточени върху мъжа зад гърба й, вместо върху оръжието в ръцете й. Все пак, тя натисна спусъка, но куршумът прелетя твърде далеч от целта. От устните й се изтръгна сподавено възклицание, когато изстрелът тласна тялото й назад, и имаше защо. Беше истински шок за нежните й женски хълбоци внезапно да се озоват притиснати до твърдите му като скала, мускулести бедра. Ужасена, Шимейн отскочи рязко напред, сякаш бе седнала върху гореща жарава.
— Този път не успя, но ще опитаме отново — небрежно отбеляза Гейдж и се наведе над рамото й, за да види по-добре как ще се прицели. Собственото му тяло също реагираше болезнено на близостта на тази крехка женска фигура, но той бе твърдо решен да не се поддава на неблагочестивите си помисли, особено по време на уроците по стрелба. — Няма защо да се притесняваш, Шимейн. Просто се успокой.
Имам всички основания да се притеснявам!, помисли си Шимейн, обзета от истинска паника. Усещаше гърдите му, притиснати към гърба й, усещаше ръката му, която я обгръщаше, за да поеме част от тежестта на мускета. Внезапно почувства, че се задушава, че не може да диша. Трябваше да избяга, преди да е станало късно.
Тя отблъсна ръцете му, захвърли пушката и задъхан обясни:
— Трябва да сложа тестото за хляба да втасва! В момента нямам време за повече уроци.
— Шимейн, къде оти…? Върни се! — Гейдж остана със зяпнала от изненада уста, когато прислужницата му прихвана полите си и се втурна като стрела към къщата. Напълно объркан, той погледна Гилиън, който изглеждаше не по-малко втрещен. Младежът сви рамене, сведе очи към тенекиената чиния, която все още бе непокътната, и усмихнато я размаха пред очите на своя работодател.
— Е, поне ще можете и занапред да ядете в нея.