Сълзи от злато

Тя бързо се приближи до него и когато докосна лакътя му, той се обърна към нея.

— Все пак възможно е… Аз ще предприема и други разследвания…

— Тук ли е бил видян? — продължи да настоява тя.

Максим отпи едва-едва от чашата си.

— Мъжът, с когото говорих каза, че една сутрин, когато бил на пристанището, видял как от някакъв кораб моряците свалят един англичанин… във вериги.

— Тогава Николаус би могъл да ни помогне…

— Никога! — каза Максим с такава интонация, която трябваше да й изясни колко е важно Николаус да стои настрана от тази работа. — Елиза, не бива да въвличаш Николаус в това.

— Да го въвличам? — повтори тя объркано и попита: — Означава ли това, че не бива да му се доверявам?

Максим поклати глава. Той беше объркан, не знаеше как да й обясни. В никакъв случай не искаше да набеди капитана, че е мошеник. Самото споменаване можеше да въздейства като нарочно оклеветяване, особено сега, когато Николаус очакваше решението на Елиза. Максим остави чашата с вино и взе ръцете й в своите, като се опитваше да обясни съображенията си.

— Елиза, Николаус е мой приятел. Но той принадлежи към Ханзата, така както и баща му преди това. Дори и да отрича това, законите на Ханзата определят живота му. Ако бъде изправен пред избор, не знам коя страна би избрал. Затова считам, че е по-добре да не го принуждаваме към такъв избор. Доверим ли му се сега, по-късно може да съжаляваме. Но ако от нас не научи нищо, то тогава няма да попадне в изкушение да ни предаде.

— Как тогава да науча, дали този, когото са видели, е баща ми?

— Дай ми време, Елиза и ти обещавам, че ще открия каквото мога.

Слаба усмивка заигра по устните й и тя замислено каза:

— Странно, че откривам любимите си хора толкова далече от родината.

Той я погледна изпитателно, след това колебливо попита:

— Трябва ли да считам това за окуражаване?

— Мислете каквото си искате, милорд. — прошепна тя с жар.

— Ти отваряш вратите на моята фантазия, а моето желание достатъчно си ме измъчва. Кажи ми, готова ли си да ми дадеш отговор? — настоя той.

— За да не изпадаме в изкушение, милорд, — отвърна тя с удивителна откровеност — считам брака за най-малката от всички злини.

С внезапно озарила го усмивка Максим я прегърна с една ръка през кръста и я притегли към себе си. Неговата смелост не знаеше граници, когато прокара ръце по гърба й и притисна бедрата й към себе си. Елиза замря. Тя осъзна неговата неприкрита страст едва когато той повдигна брадичката й и с изгарящ поглед и глас прошепна.

— Готов съм да утоля всяко твое желание, което те измъчва, любима.

Елиза решително го отблъсна от себе си.

— Мисли, къде се намираме — помоли тя. — Не би било правилно да ти се отдам сега и да оскърбя Николаус в дома на майка му.

— Елиза, страстта ми заплашва да ме победи. — прошепна той дрезгаво.

— Обещай ми, че ще се въздържиш — изрекоха устните й на пресекулки.

Максим прокара пръсти през косите й, обхвана лицето й с две ръце и потъна в очите й. След това впи устни в нейните с такава страст, че не й остави дъх. Никой дотогава не я беше целувал с толкова жар. Жадните му разтворени устни обхождаха лицето й, тялото й, всичко, което му се предлагаше, а тя предлагаше наистина всичко. Ръцете му я обвиваха и притискаха, плътно до полуголото му възбудено тяло. В дълбините на телата им се надигаха изпепеляващи огньове и пробуждаха нови и нови страсти. Нещо я караше да се притисне още по-силно към него. Гърдите й жадуваха докосване, допирът с мускулестото му тяло ги сгряваше. Роклята се плъзна по раменете й, но тя нямаше намерение да спира сега…