Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Да търся лейди Холинг? — попита слисан Улф. — Та тя не си ли е у дома?
— Тя сигурно е напуснала страната — заяви Кърлейн, — разбира се, ако иска да остане жива. Ако се случи да видя отново тази зла вещица, аз ще…
— Не, тя е още в Лондон — каза Люсиен. — Добре познавам Памела. Тя няма да се лиши и за секунда от удоволствието да наблюдава скандала, който е предизвикала. Въпреки риска, че ще я намеря и накажа. Играта й доставя удоволствие, само ако победителят гледа до последния миг и присъства на смъртта на жертвата. — Той не обърна внимание на разстроеното лице на Кърлейн и се обърна отново към Джак. — Първо Памела, а после и Росуел. Намери и двамата. Особено съм заинтересуван да видя Росуел в дома си, още преди да е свършил денят. Улф?
Улф престана да кърши нервно ръце.
— Да, Лъки?
— Бих желал да сложиш дискретно край на разпространението на „Глед Тайдингс“. Прерови целия град и изкупи всеки открит екземпляр. Направи всичко, което ти се наложи.
Лицето на Улф се проясни.
— С удоволствие ще го направя заради Клара. Тя е мило момиче, също като Бела.
— Само внимавай да не се озовеш в затвора. Имам нужда и от теб, и от Бела за едно малко събиране довечера в дома ми.
Всички го зяпнаха.
— Нищо грандиозно, разбира се — продължи той спокойно. — Вечеря в Барингтън, а след това и една вечер в Ковънт Гардън. Ще се разпоредя да приготвят ложата ми.
— За днес? — попита тихичко Улф. — Искаш да изведеш лейди Клара в обществото?
— Да. Заедно с теб и Бела и още неколцина приятели. Джак, ще дойдеш и ти, нали? Роби, ти и лейди Ана също, макар да предполагам, че ще предпочетеш да седиш в собствената си ложа.
— Ще бъдем там — кимна Роби. — Кърлейн ще седне при нас.
— Добре — съгласи се Люсиен, без да обръща внимание на питащия поглед на лорд Кърлейн. — Иначе ще бие прекалено много на очи.
— О, разбирам — каза Кърлейн, — ще се представим като на поднос, така ли? Като животните в пътуващ цирк. За да могат всички дълго време да ни зяпат? Ами в такъв случай можете веднага да започнете да раздавате бинокли.
— Американец — каза Джак и поклати глава. — Представа си нямате как се постъпва в подобни случаи.
— Напротив. Изчакваме някой идиот да си отвори устата и тогава го фрасваме в муцуната. Много по-резултатно е, отколкото да го усукваш и да се правиш, че нищо не се е случило.
— По-спокойно, Кърлейн — призова го Люсиен. — И вие ще получите възможност да отмъстите. Но сега трябва да мисля за Клара. Освен това и вие трябва да положите максимум усилие по време на гостуванията си у нас.
— Гостувания?
— Да, гостувания. Вие и Роби. Тъкмо така ще прекарате остатъка от деня. Ще ви дам списък. Мисля, че ще се изненадаме, когато разберем колко много хора държат на Клара. А сега ме чуйте добре, за да знаете с какво се залавяме.
Следващият половин час премина в дискусии, възражения и нови предложения, но в края на краищата Люсиен успя да ги убеди, че нещата трябва да бъдат решени по предложения от него начин.
— За Клара това ще създаде отначало известни трудности, но в края на краищата ще е тъкмо за нея най-добре. Не искам до края на дните ни тя да живее под тъмен облак, а Памела да се отърве, та, макар и с нещо като победа.
— Какво си намислил, Лъки? — попита Улф, докато всеки се подготвяше да изпълни задачата си.
— Ще направя няколко посещения и ще потърся милостивото покровителство на някои господа, от които ще измоля една услуга, преди да се прибера вкъщи при жена си. Надявам се само тя да не разбере нищо, преди аз да успея да й го разкажа. — Той взе още веднъж рисунката в ръка. — Не мога да попреча Клара да бъде наранена, но може би ще успея да попреча тя да плаща прекалено дълго за моите грехове.
21
Клара видя карикатурата на Бонд стрийт, където бяха отишли с Бела, за да прекарат следобеда в покупки. И двете вече бяха забелязали колко необичайно е вниманието, което привличат. Улавяха скрити погледи на хора от висшето общество, чиито слуги ги зяпаха неприкрито. Продавачите и шивачките в магазините, в които влизаха, явно не можеха да гледат Клара, без да се изчервят до уши или да почнат да се кикотят и да заекват.
Стигнаха най-сетне до магазина на мадам Дютрепон, където Клара искаше да поговори с талантливата шивачка за поръчките си за зимни тоалети, подходящи за Пеъруд. Бела и тя оставиха слугите си с покупките пред магазина и отвориха вратата, при което звънчето съобщи за идването им. В този магазин бяха посрещнати по същия начин, както и в останалите. Момичето, което посрещаше клиентите, зяпна Клара с отворена уста, а после сложи ръка пред устата си и сподавено измърмори нещо. Най-сетне свали ръка, направи реверанс, измърмори някакво извинение и изчезна зад завесата, разделяща магазина.