Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Ти беше всичко за нея. Искала е да ти даде сигурност.
— Да, направи го, доколкото бе по силите й. Не можех да остана тук, Дейна. В онази къща щях да чувствам скръб всеки път, когато си поема дъх. Не можех да продължа да живея в този град, където на всяка крачка щях да срещам познати. Някои биха казали, че обстановката, с която човек е свикнал, носи утеха, но мен ме изпълваше с болка. Понякога ми се струваше, че се задушавам, а в следващия миг сякаш щях да избухна. Трябваше да се измъкна. Да погреба част от болката, както погребах нея.
— Тогава не сподели това с мен.
— Не можах. Дори и да можех да го изразя е думи, не бих ги изрекъл. Не твърдя, че съм бил прав. Но това е истината. Трябваше да постигна нещо, а тук беше невъзможно. Или така ми се струваше, но каква е разликата?
— Трябваше да заминеш — промълви тя. — Иначе не би станал човека, който си сега.
Защо й бе нужно толкова време да го осъзнае?
— Не бях доволен от живота, който водех тук, и се боях от това, в което бих се превърнал, ако останех. Виждах се на работа в сервиза ден след ден, година след година, отхвърлил всичко, което тя желаеше за мен, защото не мога да го постигна. Бях така обсебен от гнева и мъката, че нищо друго не ме интересуваше. — Отново застана до гроба на майка си и се загледа в цветята. — Не знаех, че ме обичаш. Едва ли бих постъпил другояче, но наистина не знаех. Ти винаги изглеждаше толкова силна и самоуверена, държеше се толкова нехайно, че не виждах какво става дълбоко в теб. — Посегна да отмести кичур коса от лицето й, а после отново отпусна ръката си. — Може би не съм искал. След онова, което се случи с нея, се страхувах да обичам някого. Но те нараних и го направих съзнателно. Защото за мен беше по-лесно да си тръгнеш сърдита. Сега се срамувам и съжалявам. Ти не го заслужаваше.
— Не зная какво да кажа. Дано това помогне. Разбирам колко ти е трудно да бъдеш откровен сега.
— Не плачи, Дейна. Сърцето ми се къса.
— Не зная как иначе бих преживяла тези мигове. — По тя изтри сълзите си. — Бяхме млади. Джордън. И двамата допуснахме грешки. Не можем да променим миналото, но можем да го изясним и да се опитаме отново да бъдем приятели.
— Вече сме зрели хора и трябва да мислим за днешния ден. Щом искаш приятелство, така да бъде.
— Добре.
Дейна колебливо се усмихна и му подаде ръка.
— Има още нещо, което трябва да знаеш. — Притисна пръстите й в ръката си. — Влюбен съм в теб.
— О… — Сърцето й се разтуптя още по-силно. — Господи.
— Не можах да те забравя. Сякаш чувствата, които изпитвах към теб преди години, са пуснали корени. Времето минаваше и се опитвах да ги изтръгна, но не умираха. Идвах на гости на Флин и щом те зърнех отново и подхвърлеше някоя хаплива реплика, онова, което поникваше от тези корени, се подаваше по-високо над земята.
— По дяволите, Джордън.
Каквото и да му костваше, трябваше да изрече думите докрай.
— Последния път, когато почуках на вратата на Флин и ти отвори, то изведнъж порасна с няколко метра и се уви около врата ми като примка. Влюбен съм в теб, Дейна. Не можах да убия тази любов. Затова сега изливам душата си пред теб. Сърцето ми е в твоите ръце. Прави с него каквото желаеш.
— Какво мислиш, че ще направя, глупчо? — Хвърли се в прегръдките му. Облекчение, радост и вълнение нахлуха в нея като порой, когато Джордън зарови лице в косите й. — Дори не се надявах да го кажеш.
Първото, което Дейна чу, когато отново влезе в сградата на „Малки удоволствия“, бе скандал.
„Един от съществените елементи на съвместния живот“, помисли си тя.
Нададе ухо към помещението, от което се чуваше говорът, и даде знак на Джордън да мълчи.
— Няма да пострадам. Отлично зная как се работи с електрическо ренде. Просто не позволяваш на никого да си играе с твоите неща.
— Първо, това не е играчка. — Въпреки спокойния тон, в думите на Брад се долови такова раздразнение, че Дейна едва не изсумтя. — Второ, щом свърша е тази част… Вече щеше да бъде готова, ако ти не ми натякваше…
— Не натяквам — бе троснатият и злобен отговор на Зоуи.
Дейна дръпна ръката на Джордън.
— Влез в ролята на рефер — прошепна тя. — Трябва да поговоря с Малъри.
— Не може ли аз да поговоря е нея?
— Истински мъжкар не би се страхувал да…
— О, престани.
Прегърбен, с провлачена походка и ръце в джобовете, Джордън тръгна натам, откъдето идваха гласовете.
Дейна потърка ръце в якето си.
— Този номер винаги действа.