Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
Беше разтревожен и се гримираше машинално, но резултатът беше отличен. Ненапразно беше изиграл повече от сто роли, превъплъщавайки се в съответния герой с лекота, както човек обува удобните си домашни пантофи след измерителен ден.
Сложи си подплънки, за да разшири раменете си, облече обикновен черен костюм. Избра обувки с напластени подметки, благодарение на които изглеждаше с около три сантиметра по-висок.
Втренчи се в тройното огледало, за да се убеди, че по нищо че прилича на Кенет Стайлс, и за пръв път от два часа насам леко се усмихна.
Спокойно можеше да се приближи до лейтенант Далас и да я целуне по устата. Тя изобщо няма да го познае.
Обзе го ентусиазъм както винаги, когато разучаваше нова роля. Облече си палтото и отиде на среща с жената, която не бе преставал да обича.
Тя закъсня. Накара го да я чака, както й беше обичай. Стайлс беше избрал да се срещнат в малък клуб, който преди години се посещаваше от елита на обществото, ала сега беше западнал. Но музиката бе ненатрапчива, хората, насядали около масите и на бара не обръщаха внимание на другите посетители, а сервитьорите бяха пъргави.
Той отпиваше от чашата с джин и разлистваше парцаливо томче със сонетите на Шекспир. Това бе тяхната парола.
Анджа му беше подарила книгата преди много години. Беше приел подаръка като знак за любов вместо като израз на приятелско чувство. Дори когато разбра грешката си, продължи да милее за книгата, както милееше за Анджа.
Разбира се, беше излъгал полицаите. Никога не беше изгубвал дирите й, знаеше къде се намира, какво прави. Играеше нова роля — ролята на неин довереник и приятел. И с течение на времето започна да свиква с новото си превъплъщение.
Ала когато тя влезе в сепарето, седна срещу него и му подаде ръка, сърцето му лудо затуптя.
Беше променила цвета на косата си. Сега буйните й къдрици бяха обагрени в тъмночервено. Коприненомеката й кожа сякаш беше поръсена със златен прашец. В светлокафявите й очи се четеше загриженост. Колебливо се усмихна и плътните й устни леко се разтвориха.
— Още обичаш Шекспир — промълви. В мелодичния й глас се долавяше лек френски акцент.
— Често препрочитам сонетите му. — Той стисна дланта й, сетне отдръпна ръка. — Сега ще поръчам твоето питие. — Повика сервитьора и го помоли да донесе чаша бяло вино „Совиньон Блан“.
— Още помниш предпочитанията ми.
— Защо не?
— О, Кенет! — За миг тя затвори очи. — Де да можеше отношенията помежду ни да бъдат различни… Вината е моя…
— Недей! — рязко я прекъсна той. Дори след толкова години не можеше да се примири, че я е загубил. — Няма смисъл да съжаляваме за онова, което не се връща.
— Изглежда, винаги съжалявам за нещо — въздъхна Анджа. — Прекарах повече от половината си живот в съжаление, задето загубих Ричард.
Кенет Стайлс безмълвно изчака, докато й поднесоха чашата с вино и тя отпи първата глътка.
— Полицаите смятат, че аз съм го убил.
Очите й се разшириха, ръцете й се разтрепериха и виното се изплиска от чашата й.
— Не! Невъзможно е! Какъв абсурд!
— Знаят какво се случи преди двайсет и четири години.
— Какво? — Тя се вкопчи в ръката му. — Какво са научили?
— Спокойно. Известно им е, че съм пребил Ричард, че съм бил арестуван и че само благодарение на споразумението не съм бил изправен на подсъдимата скамейка.
— Но как е възможно? Беше толкова отдавна и подробностите около случилото се бяха засекретени.
— Виновна е Ив Далас. Лейтенант Далас — поясни той и отпи от джина си. — Като се захване за нещо, стига докрай. Получила е разрешение за достъп до закодираната информация. Арестуваха ме, отведоха ме в полицейското управление и ме подложиха на безмилостен разпит.
— О, Кенет! Кенет, mon cher, толкова съжалявам. Сигурно преживяването е било ужасно.
— Полицаите са убедени, че съм имал зъб на Дрейко. — Той горчиво се засмя. — Май имат право.
— Но ти не си го убил!
— Не съм… ала ще продължат да се ровят в миналото. Бъди подготвена. Трябваше да им обясня защо съм пребил Ричард, наложи се да съобщя и името ти. — Анджа пребледня като платно, а той се приведе и стисна дланите й. — Не бой се. Казах им, че съм загубил следите ти, че през тези двайсет и четири години не сме поддържали връзка, че не съм знаел как да те открия. Казах им още, че Ричард те е прелъстил, а като си се влюбила в него, те е изоставил, ето защо си направила опит да се самоубиеш. Не им доверих останалото.
Тя отчаяно изстена и сведе глава:
— Още ме е срам, като си спомня.
— Беше много млада, сърцето ти бе разбито, но все пак съумя да преодолееш кризата. Извинявай, Анджа, изпаднах в паника. Най-лошото е, че полицаите ме принудиха да им кажа част от истината. Смятах, че ще ме оставят на спокойствие, ала сега разбрах горчивата истина — тази Далас ще продължи да се рови в миналото, докато открие онова, което запазих в тайна. Ще открие и теб.