Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Младият стрелец го послуша и направи точно така. Беше уплашен и едновременно с това се чувстваше глупаво. В колко ли филма за Дивия запад бе наблюдавал различни варианти на тази сцена? Понякога Джон Уейн захапваше пръчка, а понякога Клинт Ийстууд слагаше куршум между зъбите си и Еди беше убеден, че е виждал по телевизията как Робърт Кълп поставя колан в устата си.
„Ала така или иначе ние трябва да извадим куршума — помисли си той. — Нито една подобна история няма да е пълна и завършена без поне една сцена, в която…“
Внезапно бе връхлетян от ослепително ярък спомен, който го разтърси и коланът падна от устата му. Беше извикал.
Роланд тъкмо възнамеряваше да потопи грубите си инструменти в легена, където бяха излели остатъка от дезинфектанта. Сепнат от вика на Еди, той веднага го погледна загрижено и го попита:
— Какво има?
За един дълъг миг младият мъж не можа да каже нищо. Бе останал буквално без дъх и усещаше дробовете си сплескани като стари вътрешни гуми. Това, което си бе спомнил, беше филмът по телевизията, който братята Дийн бяха гледали един следобед в семейния им апартамент в (Бруклин) (Бронкс) Ко-Оп Сити. Обикновено Хенри избираше какво да гледат, защото беше по-големият и по-силният. Еди не протестираше много — все пак по онова време той обожаваше брат си (когато все пак протестираше, разбираше или как гори старото индианско въже, или колко е болезнен холандският шамар по задната част на врата). По това време Хенри си падаше най-вече по уестърните (манията му по сапунените сериали още не се бе проявила). Тези филми, в които рано или късно някой от героите трябваше да захапе пръчката, колана или куршума.
— Роланд — продума Еди. Той не говореше, а хриптеше. — Роланд, чуй ме.
— Чувам те много добре.
— Имаше един филм… Казвал съм ти какво представляват филмите, нали?
— Истории, разказани с движещи се картинки.
— Понякога с Хенри обичахме да си стоим вкъщи и да гледаме филми по телевизията. Телевизорът е нещо като машина за домашно кино.
— Машина за лайна, ако питаш мен — обади се Калвин Тауър.
Младият мъж не му обърна внимание.
— Един от филмите, които гледахме, беше за някакви мексикански селяни. Те наеха стрелци, за да ги защитят от лошите бандити, които всяка година опустошаваха селото и отмъкваха реколтата им. Да ти звучи познато?
Неговият дин го изгледа сериозно и малко печално.
— Да — рече. — Звучи ми познато.
— И името на градчето на Тян. Винаги съм си мислел, че ми звучи познато, но нямах представа защо. Сега обаче знам. Филмът се казваше „Великолепната седморка“… Между другото, Роланд, спомняш ли си колко от нас бяха залегнали в канавката през онзи ден, когато чакахме появата на Вълците?
— Извинете, момчета, бихте ли ни казали за какво си говорите? — обади се Дипно. Ала въпреки че тонът му беше учтив, нито Роланд, нито Еди го удостоиха с отговор.
Стрелеца се замисли за момент, след което каза:
— Ти, аз, Сузана, Джейк, Маргарет, Заля и Роса. Имаше и още хора — близнаците Тавъри и момчето на Бен Слайтман — ала бойците бяха седем.
— Да. А другото нещо, което едва сега ми просветна, всъщност е свързано с режисьора на филма. Когато правиш филм, се нуждаеш от режисьор, който да ръководи работата. Той е нещо като дин.
Роланд кимна.
— Та въпросният дин на „Великолепната седморка“ е човек на име Джон Стърджис.
Стрелеца остана безмълвен за известно време, отдавайки се на размишления. Най-накрая изрече само:
— Ка.
Еди избухна в смях. Просто не можеше да се въздържи.
Роланд винаги имаше отговор за всичко.
ЕДИНАЙСЕТ
— За да успееш да уловиш болката — рече Стрелеца, — трябва да захапеш с всички сили колана точно на секундата, в която я усетиш. Разбираш ли? На секундата. Забий зъбите си в нея.
— Ясно. Само го направи по-бързо.
— Ще сторя всичко, което мога.
Роланд потопи първо щипците, а после и ножа в дезинфектанта. Еди го чакаше с колана между зъбите си, усещайки вкуса на кожа в устата си. Да, наистина — само да забележиш основния рисунък, вече не можеш да го забравиш, нали? Роланд беше героят на този филм — прошареният стар воин, който в холивудската версия трябваше да бъде изигран от някоя прошарена, ала все още жизнена звезда като Пол Нюман или може би Клинт Ийстууд. Той самият бе един млад наперен мъжкар и навярно ролята му трябваше да бъде поверена на някой млад, нахъсан актьор като Том Круз, Емилио Естевес или Роб Лоу. Ето го и мястото, което всички очакваме — малкото бунгало, сгушено в гората — и ситуацията, която сме гледали толкова много пъти преди, но въпреки това продължаваме да и се наслаждаваме. Ваденето на куршума. Единственото, което липсваше, беше зловещият тътен на барабани в далечината. На Еди му хрумна, че барабаните навярно липсват, защото вече бяха минали през момента на Зловещите барабани в тяхната история — господните барабани. Ритъмът на песента на „Зи Зи Топ“ „Цепки с лепки“, усилен хилядократно, който ги бе залял през свръхмощните високоговорители в Луд. Ставаше все по-трудно да се отрече, че приличаха досущ на герои от нечия история. Целият този свят…