Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Обзета от топло съчувствие, Изабела помилва ръката му.
— Много съжалявам — пошепна тя. — Причиних ти силна болка с глупавите си думи. Нямах представа какви лишения си преживял.
Мартин се изсмя горчиво.
— Разбираемо е, че тези новини не са проникнали зад стените на Светата църква. Въпреки че ние преживяхме целия този ужас в името на църквата!
Изабела засрамено сведе глава.
— А ние се молехме, обработвахме градинката с билки и шиехме. През това време хиляди храбри рицари са били погребани в чужда земя. — Тя изплака задавено. — Ах, Мартин!
Той я прегърна и се опита да я утеши.
— Не плачи, любов моя. Ние тръгнахме доброволно и с радост. В името на небесния господар бяхме готови да изтърпим всички несгоди.
Сините му очи бяха изпълнени с любов.
— Целуни ме — помоли тихо тя и Мартин сведе устни към изкусителната й уста.
— Скъпа моя Изабела, всичко е толкова сложно! Ако бях оставил костите си в Светите земи, сега щях да съм спокоен.
— О, не, дори не бива да мислиш за това! — Тя се вкопчи в него с все сила. — Всичко ще бъде добре!
— Не вярвам. — Мартин се извърна настрана и напълни чашата си. — Когато се върнахме, войниците на баща ти ни обезоръжиха и затвориха. Отначало нямахме представа в какво сме обвинени. Един ден ми казаха, че съм обявен за убиец на императора. Гундрам бе пуснал този слух, за да получи от княза моето ленно владение. Очевидно не очакваше да се завърна. Верни приятели ме освободиха, избягахме — останалото ти е известно.
— Господи, това е крещяща неправда! — извика възмутено Изабела. — Трябва да направим нещо, за да възстановим справедливостта!
— Опитах всичко. Но сега знам, че не биваше да постъпвам по този начин. — Той я прегърна отново. — Всичко щеше да бъде много по-просто, ако аз… ако не те обичах толкова силно! О, Изабела, какво направих!
Той я притисна до гърдите си и покри лицето й с целувки. Отчаянието му я разтърси до дън душа.
— Ще намерим начин да възстановят правата ти и да бъдем заедно — изрече задъхано тя, когато той я пусна.
— Аз не виждам такъв начин — пошепна той с безкрайна болка.
— Не се отчайвай, любов моя, аз ще съм до теб. Заедно ще се справим. Нашето оръжие е любовта!
Двамата отново се прегърнаха нежно, без да подозират, че не бяха сами в тихата зала. Зад завесата на вратата святкаха две черни като въглени очи, пълни с дива злоба. Докато двамата си разменяха горещи любовни клетви, Констанца ядно стискаше ръце в юмруци.
— Подъл предател! — шепнеха черешовите й устни. В душата й бе капнала отрова и намери добра почва в блатото на ревността.
Пътят минаваше между меки възвишения. На тъмнозелената поляна мирно пасеше черен кон. Собственикът му се бе облегнал на стъблото на стар дъб и наблюдаваше минаващите хора изпод полуспуснатите си мигли. По пътя вървяха селяни от околността, които носеха продукцията си на пазара, който се устройваше всяка седмица в полето под княжеския замък. Минаваха и търговци с колите си, пътешественици, куриери, просяци и безделници, които се надяваха да припечелят нещо на пазара.
Между многото хора, облечени богато или бедно, му направи впечатление млада жена, която вървеше сама. Тя не носеше вързопче, нито кошница, красивата й фигура не беше покрита с наметка. Виненочервената рокля се виждаше отдалече, гъстата черна коса беше разпусната по гърба. Сигурно отдавна беше на път, защото изглеждаше изтощена и гладна.
Орловият поглед на Дьо Казевил обхвана женствената фигура, пламтящите тъмни очи и прасковените бузи. Тялото му се напрегна, но той потисна напиращото желание, защото безпогрешният усет му сигнализира, че тази жена можеше не само да задоволи сетивата му. Остана неподвижен и проследи уморените й крачки. Едва когато тя се отдалечи достатъчно, той стана, без да бърза, оседла коня си и се метна на седлото. Тръгна след нея на почтено разстояние.
Когато се приближи достатъчно, подкара коня си в галоп. Профуча съвсем близо до нея и уж случайно я блъсна с крак. Младата жена изпищя и падна в праха.
Дьо Казевил дръпна юздите на коня си и се обърна. Непознатата се изправи и очите й срещнаха загрижения поглед на мъжа. Той скочи гъвкаво от коня си и отиде при нея. Коленичи и внимателно я прегърна.