Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Тей поклати глава.
— Не мисля. Смятам, че съм се променил и не мога отново да се върна назад. Онези години в Паранор ме оформиха по начин, който все още не разбирам. Усещам се като хванат в капан между онзи, който бях някога, и човека, който съм сега. Не се чувствам нито като единия, нито като другия.
— Но ти се прибра съвсем скоро, Тей. Не можеш да очакваш да се почувстваш веднага както преди. Разбира се, че ще ти е странно.
Тей погледна приятеля си.
— Мисля, че когато всичко това приключи, май ще трябва да замина отново, Джърл.
Джърл Шанара отметна един рус кичур от очите си, лицето му блестеше от влагата на ситния дъжд.
— Много бих съжалявал, ако го направиш. — Той млъкна за миг. — Но бих те разбрал, Тей. И ние пак ще си останем най-добри приятели, завинаги.
Той сложи ръка на рамото на Тей и я задържа там. Тей се усмихна в отговор.
— Винаги ще бъдем приятели.
Те отново поеха на запад в мъглата на ситния дъжд, който се засили с напредването на деня. Вече бяха в покрайнините на Саранданон, яздеха, обгърнати от сумрака, видими единствено един за друг. Сякаш светът, от който идваха и в който отиваха, се разтопяваше. Сякаш нямаше нищо освен материализиращият се пред тях малък къс земя, през който минаваха. Той бързо изчезваше отново зад гърбовете им като че ли бе съществувал само за няколко секунди, колкото да го прекосят.
По залез наближиха клисурата Беън, проходът през Кенсроу, който водеше до Брейклайн, и навлязоха в нея вече по мръкнало. Там отново се натъкнаха на гноми-преследвачи, които и този път бяха пред тях. Голяма група, разположена насред клисурата и препречваща пътя им. Не бяха онези, които ги атакуваха в източния край на долината. Тези явно се бяха установили тук отдавна. Прейа Старли отиде да разузнае напред. Откри лагера им и докладва, че явно не е устроен наскоро. Часови бяха разположени из цялата клисура и нямаше начин да минат незабелязани. Оставаше да заобиколят, но това щеше да ги забави с три дни, а те не можеха да си го позволят. Трябваше да намерят начин да продължат.
След кратко обсъждане се спряха на план, който разчиташе предимно на изненадата. Изчакаха до полунощ, после се качиха на конете и препуснаха право към прохода. Загърнати в пелерините си, под прикритието на нощта и лошото време, те едва се различаваха един друг, а какво остава за стражите гноми. Яздеха без да бързат, сякаш лениво, като създаваха впечатлението, че са на своя земя. Когато стигнаха достатъчно близо до входа на клисурата, за да могат да ги забележат, Тей, който бе научил няколко езика по време на престоя си в Паранор, извика на гномите, като се държеше, сякаш бе очаквал да ги види. Подкрепления, съобщи той небрежно, и елфите се приближиха още повече.
Когато гномите усетиха, че нещо не е наред, те вече ги бяха задминали и пришпорваха конете си напред. Яздеха през лагера, като разпръскваха гноми и огньове във всички посоки и ревяха така, сякаш бяха поне стотина. Изненадата беше пълна. Гномите се изтъркаляха от постелите и хукнаха да ги преследват, но елфите вече се бяха отдалечили на безопасно разстояние.
И тогава късметът им изневери. Като предпазна мярка в случай на провал, гномите бяха разположили още една редица в другия край на прохода. Там вече бяха чули предупредителните викове на другарите си и чакаха елфите да се приближат. Копия, стрели и камъни от прашки полетяха към малката група, щом тя стигна до края на клисурата. Нямаше време да премислят стратегията си, нямаше време за каквото и да било, освен да се наведат ниско и да се надяват, че ще се измъкнат невредими. Джърл Шанара, безстрашен и упорит, се впусна право към най-гъстата група от нападатели. Около него свистяха оръжия и заваля град от стрели. Но дяволският му късмет както винаги проработи и той някак успя да се задържи на коня. Понесе се в кариер към гномите и Тей видя как разпръсква телата им като сухи съчки. Джърл Шанара вече бе в безопасност.
Тей и Прейа също препуснаха. Дребният кон на момичето профуча покрай тълпата нападатели, близо до левия склон на клисурата, после прескочи насипа, издигнат срещу конете. Виковете на преследвани и преследвачи се смесиха с цвиленето на животните. Ездачите препускаха — безплътни фигури, стрелкащи се напред-назад в мрака. В отчаянието си Тей използва магия, за да обгърне със защитна преграда останалите елфи и да ги скрие от гномите.
Но когато се събраха отново на няколко мили след клисурата, шестима от тях липсваха. Бяха останали само осмина, а стотиците гноми, разпръснати из цял Саранданон, щяха да се съберат в прохода и да ги преследват до Брейклайн.
Щяха да ги преследват, докато ги открият.