Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
По здрач на следващия ден елфите вече бяха навлезли дълбоко в планината. Бяха яздили цялата предишна вечер, след бягството от капана на гномите в клисурата Биън, после продължиха на запад към скалистите предпланини на Брейклайн, и не спряха, докато утринната светлина не изпълзя от изток и не се разля над долината Саранданон. Тогава починаха няколко часа, после станаха, ядоха и пак тръгнаха. Дъждът бе спрял, но небето си оставаше облачно и сиво, по хълмовете бе виснала мъгла, плътна като одеяло. Във въздуха се усещаше влага, която носеше миризмата на пръст и гнило дърво. Колкото повече се изкачваха, толкова по-голи и скалисти ставаха хълмовете и миризмата се разсея. Тук въздухът беше хладен, резлив и чист, а мъглата започна да се разкъсва.
По пладне възвишенията бяха останали зад гърба им и пътят им вече се виеше нагоре в планината. Джърл Шанара им бе казал, че ще яздят докато съвсем се стъмни, защото искаше да наберат преднина пред преследвачите си. Беше твърдо решен преди да спрат да са излезли на терен, по който не оставят ясни следи. Никой не възрази. Яздеха послушно в мрака и тишината, гледаха как мъглата се разнася и пред тях се открива планината. Брейклайн представляваше стена от назъбени скали, върхове, които се издигаха високо в небето и изчезваха сред облаците, стръмни урви, които се спускаха стръмно надолу на няколко хиляди фута, огромни голи склонове и назъбени проломи, формирани от движението на земята по времето, когато светът все още е добивал облика си. Планината се издигаше до небесата, сякаш се опитваше да се изкачи там и да избяга от света, приличаше на протегнатите ръце на гиганти, заледени от времето. На север и на юг, докъдето стигаше погледът, навсякъде се простираше Брейклайн, като бариера, забраняваща преминаването, като крепост срещу натрапници.
Елфите започнаха пътя си през планината в тишина. Пред лицето на подобна дълговечност ги завладя онова характерно усещане за собствената им смъртност.
С падането на нощта вече бяха прехвърлили по-ниските върхове и нямаха видимост нито към хълмовете, по които се бяха изкачили дотук, нито към по-отдалечената долина Саранданон. Устроиха лагера си в една смърчова горичка, сгушена в плитка долчинка, свряна между голите върхове, по които блестеше сняг, подобно на тънка, бяла мантия. Там имаше прясна вода, трева за конете и дърва за огън.
Щом свършиха с настаняването и се нахраниха, Прейа Старли се върна назад по следите им, за да провери за преследвачи. Докато я чакаха да се върне, Тей обсъди с Джърл и Врий Иридън видението, което бе разкрило местоположението на Черния елфически камък. Той още веднъж изброи особеностите му, като си направи труда да опише всичко, което Бремен му бе казал. Джърл Шанара слушаше внимателно, силното му лице бе напрегнато, погледът му — съсредоточен и уверен. Врий Иридън, от друга страна, изглеждаше почти незаинтересуван от въпроса, очите му често блуждаеха и се взираха в нощта в търсене на нещо повече от това, което думите на Тей можеха да предложат.
— Никога не съм бил в тази част на Западната земя — отбеляза той, когато Тей свърши. — Не зная нищо за нея. За да усетя скривалището, което търсим, трябва първо да се приближа до него.
— Голяма полза, няма що — сопна се раздразнено Джърл. Той също бе забелязал как бродят очите на локата и явно беше ядосан от поведението му. — Това ли е всичко, което можеш да направиш?
Врий Иридън само сви рамене. Джърл беше вбесен.
— Може би щеше да се справиш по-добре, ако бе обърнал повечко внимание на думите на Тей!
Локатът го погледна, присвивайки късогледо очи, в които мъждукаше лек огън.
— Нека ти кажа нещо. Когато Тей дойде да ме моли за помощ, аз прочетох съзнанието му. Понякога мога да го правя. Видях видението на Бремен, онова, което Тей току-що описа, и си го спомням доста добре. Това видение е реално, приятелю. Ако не беше то, нямаше да съм тук. То е реално и мястото, което показва, също е реално, в това съм абсолютно сигурен. И въпреки това не мога да го открия, без да знам нещо повече.
— Джърл, ти често си пътувал из страната — прекъсна го бързо Тей, нетърпелив да предотврати сблъсъка между двамата. — Нещо от това, което разказах, не ти ли звучи познато?
Приятелят му поклати глава, по лицето му се изписа раздразнение.
— Повечето от пътуванията ми са били ограничени до проходите — до Хейлис Кът и Уорл Рън, и онова, което лежи зад тях. А точно тази планинска формация — двата върха, разтворени като пръсти — ми звучи като всяко едно от десетките двойни възвишения, които съм виждал.
— Но не си сигурен кое точно?