Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че всеки, който по някакъв начин е свързан с Рони Уодел, ще се страхува.
— Точно така. Ако някое ченге — убиец е на свобода и ти си ченге, знаеш кой може да бъде следващият. Сега мога да изляза през вратата ти, а този тип да ме чака някъде в тъмното и да ме застреля. А може и да се разхожда някъде е колата си и да търси Марино или да се опитва да намери моята къща. А може би сега си фантазира как ще отмъсти на Грюман.
— Или на мен.
Уесли стана и отново разрови огъня.
— Мислиш ли, че ще е по-добре да върна Луси в Маями? — попитах аз.
— Боже господи, Кей, не знам какво да ти отговоря. Тя не иска да се върне у дома. Това е повече от ясно. Сигурно ще се почувстваш по-добре, ако замине още тази вечер. Всъщност и аз ще се почувствам по-добре, ако ти заминеш с нея. Истината е, че всеки от нас — ти, Марино, Грюман, Вандър, Кони, Мишел, аз — ще се почувства по-добре, ако всички останали напуснат града. Но тогава кой ще остане тук?
— Той ще остане — рекох аз. — Който и да е.
Уесли погледна часовника си и остави чашата на масичката.
— Никой от нас не бива да се меси на другите — каза той. — Не можем да си го позволим.
— Бентън, аз трябва да върна доброто си име.
— И аз бих направил същото. Откъде искаш да започнеш?
— От едно птиче перце.
— Моля те, обясни ми.
— Възможно е този убиец да си е купил луксозна дреха или завивка, напълнена с пух от северна морска патица, но аз бих казала, че има голям шанс да я е откраднал.
— Това е приемлива хипотеза.
— Не можем да открием тази завивка или дреха, ако не притежаваме етикета или нещо друго, което би ни отвело до производителя, но вероятно има и друг начин. Например да се появи някаква обява във вестника.
— Не бих искал убиецът да разбере, че навсякъде оставя след себе си птичи пух. Веднага ще се отърве от придобивката си.
— Съгласна съм. Но това не изключва възможността някой от твоите журналисти — информатори да съчини някаква малка статийка за северната морска патица и за скъпоценния й пух и как дрехите с пълнеж от този пух са толкова скъпи, че представляват много привлекателна плячка за крадците. Може да направи и някаква връзка със сезона за ски или нещо такова.
— Какво? Да не би да се надяваш, че някой ще се обади и ще ни съобщи как са му обрали колата, в която имало и яке с подплата от патешки пух?
— Да. Ако твоят репортер съобщи името на някой детектив, на когото е било възложено да се заеме с тези случаи, хората ще имат възможност да му се обадят. Нали знаеш, прочитат нещо и си казват: „И с мен се случи същото.“ Желанието им е да помогнат. Искат да се почувстват важни. Затова се обаждат по телефона.
— Ще трябва да помисля малко.
— Разбира се, това е рисковано.
Тръгнахме към вратата.
— Преди да потеглим от „Хомстед“, говорих е Мишел — каза Уесли. — Двете с Луси вече са се свързали. Мишел твърди, че твоята племенница е страшна.
— От деня на раждането си тя е истински ужас.
Той се усмихна.
— Мишел не искаше да каже такова нещо. Смята, че Луси има невероятен интелект.
— Понякога се притеснявам, че такъв мощен интелект се крие в такава крехка фигура.
— Не съм сигурен, че е чак толкова крехка. Аз току-що прекарах почти два дни с нея. В много отношения съм силно впечатлен.
— Не се опитвай да я вербуваш за Бюрото.
— Ще почакам да завърши колеж. Колко й остава още? Година ли?
Уесли си замина, а аз носех чашите към кухнята, когато Луси излезе от кабинета ми.
— Приятно ли прекара? — попитах я аз.
— Разбира се.
— Е, чувам, че страхотно си се разбирала със семейство Уесли.
Затворих кранчето на чешмата и седнах до масата, върху която бях оставила бележника си.
— Те са приятни хора.
— Говори се, че и те мислят същото за теб.
Тя отвори вратата на хладилника и разсеяно надникна вътре.
— Защо е идвал Пийт?
Видя ми се странно, че спомена малкото име на Марино. Сигурно по време на уроците по стрелба двамата бяха преминали от фазата на студената война към отслабване на напрежението.