Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Добро утро — каза ми секретарката от изящната си дървена крепост под портрета на Джон Тайлър.
В другия край на помещението, зад едно бюро до прозореца, седеше офицер от охраната, облечен цивилно, който ми хвърли непроницаем поглед.
— Откъде пресата е научила за моето посещение? — попитах секретарката.
— Моля?
Беше по-възрастна от мен, облечена в костюм от туид.
— Откъде са научили, че тази сутрин имам среща с губернатора?
— Съжалявам. Не знам.
Седнах на едно бледосиньо канапенце за двама. Тапетите по стените бяха в същия бледосин цвят, мебелите бяха старинни, а по меките седалки на столовете бе избродиран държавният герб. Бавно се изнизаха десет минути. Една врата се отвори и млад мъж, в чието лице познах прессекретаря на Норинг, влезе при нас и ми се усмихна.
— Доктор Скарпета, губернаторът ей-сега ще ви приеме.
Той беше слаб, русокос и носеше син костюм и жълти тиранти.
— Извинете, че ви накарахме да чакате. Времето навън е невероятно. Както разбрах, през нощта температурите ще спаднат до минус десет. Утре сутринта улиците ще бъдат като от стъкло.
Преведе ме през няколко добре обзаведени канцеларии, където секретарите и секретарките съсредоточено работеха пред компютърните екрани, а сътрудниците се движеха тихо и целенасочено. Почука на огромната врата, завъртя медната топка и отстъпи встрани, като галантно ме докосна по гърба, щом влязох преди него в личния кабинет на най-могъщия човек във Върджиния. Губернаторът Норинг не стана от мекото си кожено кресло зад подреденото бюро от орехово дърво. Срещу него бяха поставени два стола и прессекретарят ме заведе до единия от тях, докато губернаторът продължаваше да изучава някакъв документ.
— Желаете ли нещо за пиене? — попита ме прессекретарят.
— Не, благодаря.
Губернаторът остави документа върху бюрото си и се облегна назад в креслото. Притежаваше внушителна външност и все пак чертите му бяха мъничко неправилни — точно колкото е необходимо, за да го вземе човек на сериозно, и бе направо невъзможно да не го забележиш. Подобно на Джордж Уошингтън, който е бил висок повече от два метра и петнайсет сантиметра във века на ниските, Норинг бе много над средния ръст и имаше тъмна гъста коса във века на оплешивяващите и побелелите.
— Доктор Скарпета, питах се дали няма начин да потушим огъня на конфликтите, преди това да е станало невъзможно. — В гласа му се долавяха ласкавите модулации на типичния върджински говор.
— Аз наистина се надявам, че има, губернатор Норинг.
— Тогава, моля ви, помогнете ми да разбера защо отказвате съдействието си на полицията.
— Бих искала първо да се посъветвам с адвокат, но още не съм имала тази възможност. Не смятам, че това е отказ да съдействам.
— Вие наистина имате това право — бавно изрече той. — Но изчакването сгъстява облаците на подозренията около вас. Сигурен съм, че го съзнавате.
— Съзнавам, че ще бъда критикувана, независимо от това какво ще предприема в момента. Мисля, че постъпвам разумно и предпазливо, като защитавам себе си.
— Давали ли сте пари на асистентката си Сюзън Стори?
— Не, сър. Нищо нередно не съм извършила.
— Доктор Скарпета. — Той се наведе напред и опря сплетените си пръсти на бюрото. — Разбирам, че отказвате да ни съдействате, като предадете документите, които биха могли да подкрепят вашите твърдения.
— Никой не ми е съобщил, че съм заподозряна в извършването на каквото и да било престъпление, никой не ме е обвинил в нищо. Не се отказвам от правата си. Не съм имала възможност да потърся адвокат. В този момент нямам никакво намерение да разкрия професионалния си и личния си живот пред полицията или пред когото и да било друг.
— Значи вие отказвате да направите пълни признания — каза той.
Когато държавен служител е обвинен в злоупотреба със служебното си положение или в друг вид не етичност, има само два начина да се защити — да направи пълни самопризнания или да подаде оставката си. Пред мен сякаш зейна пропаст. Беше ясно, че губернаторът смята да ме прехвърли ловко през ръба й.
— Вие сте специалист по съдебна медицина от национален мащаб и главен съдебномедицински експерт на този щат — продължи той. — Направихте забележителна кариера и имате неопетнена репутация в адвокатската колегия. Но в момента здравият разум ви изневерява. Не сте достатъчно стриктна и допускате грешки.
— Стриктна съм, господин губернатор, и нищо нередно не съм извършила — повторих аз. — Фактите ще докажат това, но не желая да говоря повече по този въпрос, докато не се срещна с адвоката си. И пълни разкрития ще направя само чрез него и пред съдия при запазена тайна.