Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Имаш ли касова бележка или някаква квитанция?
— Нямах причини да я запазя.
— Значи не знаеш името на магазинчето или каквото и да е било там. Значи не можеш да докажеш, че си купила този шал от някакъв тип, който се занимава с приложно изкуство и използва лъскави черни пликове.
— Не мога да го докажа.
Той направи още няколко крачки и впери поглед навън през прозореца. Облаци плуваха покрай кръглата луна, тъмните очертания на дърветата се огъваха под напора на вятъра. Станах, за да спусна щорите.
Марино се закова на място.
— Докторке, ще трябва да прегледам финансовите ти сметки.
Аз мълчах.
— Трябва да установя, че през последните месеци не си теглила големи суми.
Продължавах да мълча.
— Не си теглила, нали?
Стоях, сърцето ми щеше да се пръсне.
— Можеш да говориш с моя адвокат — рекох.
След като Марино си отиде, аз се качих на горния етаж и отворих шкафчето от кедрово дърво, където пазех банкови справки, данъчни квитанции и други книжа от този род. Помислих си за всички адвокати от защитата в Ричмънд, които навярно щяха да бъдат много доволни, ако ме арестуваха или затвореха някъде до края на живота ми.
Седях в кухнята и пишех в един бележник, когато звънецът на входната врата иззвъня. Отворих на Бентън Уесли и на Луси и по мълчанието им разбрах, че не е необходимо да им казвам какво се е случило.
— Къде е Кони? — уморено попитах аз.
— Ще прекара Нова година при семейството си в Шарлътсвил.
— Отивам в кабинета ти, лельо Кей — изрече Луси, без да ме прегърне и без да се усмихне. Взе и куфара си.
— Марино иска да провери финансовите ми сметки — казах аз на Уесли и го въведох във всекидневната. — Бен Стивънс ме е натопил. Папки и копия от писма и докладни записки са изчезнали от офиса ми и той се надява да излезе, че аз съм ги взела. А според Марино напоследък Рой Патерсън е много щастлив. Това са последните новини.
— Къде си държиш уискито?
— Хубавите питиета са в ей онази хралупа. А чашите са в барчето.
— Не ми се ще да ти изпия хубавите питиета.
— Е, аз нямам нищо против.
Клекнах, за да запаля огъня в камината.
— На идване се обадих на твоя заместник. Специалистите вече са огледали двата куршума, извадени от главата на Донахю. „Уинчестър“, оловен куршум, двайсет и втори калибър. Два са. Единият е влязъл през лявата буза и е преминал през черепа, а другият е изстрелян отблизо в тила.
— От същото оръжие, с което са убити другите двама?
— Да. Искаш ли лед?
— Да, моля. — Затворих решетката пред камината и сложих машата на поставката. — Дали не са открили някакви птичи пера на местопрестъплението или върху трупа на Донахю?
— Поне аз не знам за такова нещо. Ясно е, че нападателят е бил извън колата и го е застрелял през отворения прозорец. Това не означава, че преди това този тип не е бил вътре в колата заедно е него, но на мен не ми се вярва. Моето предположение е, че Донахю е имал среща. Когато другият е пристигнал, Донахю е свалил прозорчето и край. Как мина при Дауни?
Бентън Уесли ми подаде чашата с уиски и се настани на канапето.
— Както изглежда, перцата и частиците от тях и в трите случая са от северна патица.
— От северна морска патица? — Уесли се намръщи. — А пухът й за какво се употребява, за скиорски якета и ръкавици ли?
— Рядко. Той е изключително скъп. Средният гражданин не би могъл да притежава нищо такова е пълнеж от патешки пух.
Разказах на Уесли за събитията от този ден, подробно му описах дългия ни разговор с Николас Грюман и заявих, че не вярвам той да е замесен дори отчасти в някаква зловеща история.
— Радвам се, че се срещна с него — рече Уесли. — Надявах се, че ще го направиш.
— Изненадан ли си, че всичко така се обърна?
— Не. Това ми се вижда логично. Положението на Грюман прилича донякъде на твоето. Получава факс от Дженифър Дейтън и това изглежда подозрително, както е подозрително това, че твоите пръстови отпечатъци са открити върху един плик, скрит в гардероба на Сюзън. Когато насилието улучи някого до теб, и ти можеш да бъдеш изпръскана. Да се измърсиш.
— Аз не само съм изпръскана, а имам чувството, че още малко и ще се удавя.
— Точно така изглежда в момента. Може би трябва да поговориш с Грюман.
Аз мълчах.
— Ако бях на твое място, щях да държа той да е на моя страна.
— Нямах представа, че го познаваш.
Когато Уесли отпиваше, ледът тихо потракваше в чашата. Пиринчените части на камината отразяваха трепкането на пламъците. Една цепеница изпука и се разлетяха искри.