Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Жестоко и необичайно
Жестоко и необичайно - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Жестоко и необичайно

Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:

Признат за виновен, убиецът Рони Уодел е изпратен на електрическия стол. Шефът на отдела по Съдебна медицина д-р Кей Скарпета — една невероятна жена, свикнала да се среща със смъртта, очаква да извърши аутопсията. Екзекуцията на Уодел обаче не е единственото шокиращо събитие в студената декемврийска нощ. Няколко часа по-късно е извършено убийство, носещо почерка на Рони. Д-р Скарпета и лейтенант Пит Марино се опитват да намерят връзката между Уодел и последвалите нови ужасяващи престъпления. Неочаквано д-р Скарпета се оказва главният заподозрян. Някъде в коридорите на властта се спотайва враг, който иска да унищожи лекарката, за да прикрие следите си.
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 128
Перейти на страницу:

— Имаш ли касова бележка или някаква квитанция?

— Нямах причини да я запазя.

— Значи не знаеш името на магазинчето или каквото и да е било там. Значи не можеш да докажеш, че си купила този шал от някакъв тип, който се занимава с приложно изкуство и използва лъскави черни пликове.

— Не мога да го докажа.

Той направи още няколко крачки и впери поглед навън през прозореца. Облаци плуваха покрай кръглата луна, тъмните очертания на дърветата се огъваха под напора на вятъра. Станах, за да спусна щорите.

Марино се закова на място.

— Докторке, ще трябва да прегледам финансовите ти сметки.

Аз мълчах.

— Трябва да установя, че през последните месеци не си теглила големи суми.

Продължавах да мълча.

— Не си теглила, нали?

Стоях, сърцето ми щеше да се пръсне.

— Можеш да говориш с моя адвокат — рекох.

След като Марино си отиде, аз се качих на горния етаж и отворих шкафчето от кедрово дърво, където пазех банкови справки, данъчни квитанции и други книжа от този род. Помислих си за всички адвокати от защитата в Ричмънд, които навярно щяха да бъдат много доволни, ако ме арестуваха или затвореха някъде до края на живота ми.

Седях в кухнята и пишех в един бележник, когато звънецът на входната врата иззвъня. Отворих на Бентън Уесли и на Луси и по мълчанието им разбрах, че не е необходимо да им казвам какво се е случило.

— Къде е Кони? — уморено попитах аз.

— Ще прекара Нова година при семейството си в Шарлътсвил.

— Отивам в кабинета ти, лельо Кей — изрече Луси, без да ме прегърне и без да се усмихне. Взе и куфара си.

— Марино иска да провери финансовите ми сметки — казах аз на Уесли и го въведох във всекидневната. — Бен Стивънс ме е натопил. Папки и копия от писма и докладни записки са изчезнали от офиса ми и той се надява да излезе, че аз съм ги взела. А според Марино напоследък Рой Патерсън е много щастлив. Това са последните новини.

— Къде си държиш уискито?

— Хубавите питиета са в ей онази хралупа. А чашите са в барчето.

— Не ми се ще да ти изпия хубавите питиета.

— Е, аз нямам нищо против.

Клекнах, за да запаля огъня в камината.

— На идване се обадих на твоя заместник. Специалистите вече са огледали двата куршума, извадени от главата на Донахю. „Уинчестър“, оловен куршум, двайсет и втори калибър. Два са. Единият е влязъл през лявата буза и е преминал през черепа, а другият е изстрелян отблизо в тила.

— От същото оръжие, с което са убити другите двама?

— Да. Искаш ли лед?

— Да, моля. — Затворих решетката пред камината и сложих машата на поставката. — Дали не са открили някакви птичи пера на местопрестъплението или върху трупа на Донахю?

— Поне аз не знам за такова нещо. Ясно е, че нападателят е бил извън колата и го е застрелял през отворения прозорец. Това не означава, че преди това този тип не е бил вътре в колата заедно е него, но на мен не ми се вярва. Моето предположение е, че Донахю е имал среща. Когато другият е пристигнал, Донахю е свалил прозорчето и край. Как мина при Дауни?

Бентън Уесли ми подаде чашата с уиски и се настани на канапето.

— Както изглежда, перцата и частиците от тях и в трите случая са от северна патица.

— От северна морска патица? — Уесли се намръщи. — А пухът й за какво се употребява, за скиорски якета и ръкавици ли?

— Рядко. Той е изключително скъп. Средният гражданин не би могъл да притежава нищо такова е пълнеж от патешки пух.

Разказах на Уесли за събитията от този ден, подробно му описах дългия ни разговор с Николас Грюман и заявих, че не вярвам той да е замесен дори отчасти в някаква зловеща история.

— Радвам се, че се срещна с него — рече Уесли. — Надявах се, че ще го направиш.

— Изненадан ли си, че всичко така се обърна?

— Не. Това ми се вижда логично. Положението на Грюман прилича донякъде на твоето. Получава факс от Дженифър Дейтън и това изглежда подозрително, както е подозрително това, че твоите пръстови отпечатъци са открити върху един плик, скрит в гардероба на Сюзън. Когато насилието улучи някого до теб, и ти можеш да бъдеш изпръскана. Да се измърсиш.

— Аз не само съм изпръскана, а имам чувството, че още малко и ще се удавя.

— Точно така изглежда в момента. Може би трябва да поговориш с Грюман.

Аз мълчах.

— Ако бях на твое място, щях да държа той да е на моя страна.

— Нямах представа, че го познаваш.

Когато Уесли отпиваше, ледът тихо потракваше в чашата. Пиринчените части на камината отразяваха трепкането на пламъците. Една цепеница изпука и се разлетяха искри.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 128
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)