Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Защо си мислиш, че е бил тук? — попитах я аз.
— Когато влязох в къщата, ми замириса на цигари. Предположих, че той е идвал, ако ти не си пропушила.
Луси затвори хладилника и се приближи до масата.
— Не съм пропушила. Марино дойде за малко.
— Какво искаше?
— Искаше да ми зададе много въпроси — отвърнах аз.
— За кое?
— Защо искаш да знаеш подробностите?
Погледът й се насочи към купчината квитанции и към бележника ми, изпълнен с непонятни писания.
— Няма значение защо искам да ги знам, след като ти явно нямаш желание да ми кажеш нищо.
— Много е сложно, Луси.
— Когато искаш да ме изолираш, винаги казваш нещо сложно — рече тя и излезе от кухнята.
Имах чувството, че моят свят се разпада, хората в него се разпръсваха като сухи семенца, отнесени от вятъра. Когато наблюдавах непознати родители с децата им, винаги се учудвах на хармонията на общите им действия и тайно се страхувах, че ми липсва някакъв инстинкт, нещо, на което човек не може да се научи.
Открих моята племенница в кабинета ми, седеше пред компютъра. На екрана се виждаха колони е цифри и букви, тук-там се появяваха някакви откъслечни данни. Тя правеше изчисления с молив върху разграфена хартия и когато се приближих, въобще не ме погледна.
— Луси, майка ти е имала много мъже, които са влизали и излизали от къщата ви, и аз много добре знам как си се чувствала. Но тук не си у дома си и аз не съм ти майка. Не е необходимо да приемаш като заплаха присъствието на моите приятели и колеги от мъжки пол. Не е необходимо непрекъснато да търсиш доказателства, че някой мъж е бил тук и нямаш никакви основания да ме подозираш в интимни връзки с Марино или Уесли, или някой друг.
Тя мълчеше.
Сложих ръка на рамото й.
— Може би не съм непрекъснато до теб, както бих искала, но ти означаваш много за мен.
Тя изтри някакво число, бръсна ситните парченца от гумичката и каза:
— Ще те обвинят ли в престъпление?
— Разбира се, че не. Никакви престъпления не съм извършила.
Наведох се към монитора.
— Това, което виждаш, е хекс дъмп — каза тя.
— Права си. Това са истински йероглифи.
Луси натисна едно копче върху командното табло и започна да мести курсора.
— Всъщност аз се опитвам да открия точната позиция на личния номер. Той е уникален. Всеки човек в системата си има личен номер, включително и ти, след като пръстовите ти отпечатъци са в АДС. При език от четвърто поколение като SQL бих задала въпрос чрез наименованието на колонката. Но при хексадецимал езикът е технически и математически. Колонките не са наименувани, има само позиции на файловете. С други думи, ако искам да отида до Маями, при SQL просто ще кажа на компютъра, че искам да отида до Маями. Но при хексадецимал ще трябва да кажа, че искам да замина за една позиция, която е на еди-колко си градуса на север от екватора и на еди-колко си градуса на изток от главния меридиан. Тъй че ако отидем по-нататък е тази географска аналогия, трябва да открия географската дължина и ширина на личния номер, а също така и на номера, отбелязващ по какъв начин е направен записът. После мога да съставя програма, чрез която да потърся всеки личен номер в запис номер две, което означава нещо изтрито, или в запис номер три, което означава някаква добавка. По този начин трябва да прегледам всички журнални записи.
— Значи ти предполагаш, че ако някой е пипал нещо, то именно личният номер е променен? — попитах аз.
— Нека да кажем, че е далеч по-лесно да се подправи личният номер, отколкото да се бърника в самите пръстови отпечатъци върху оптичния диск. А всъщност точно тези неща се съдържат в АДС — личният номер и съответните отпечатъци. Името на човека, неговото досие и другата лична информация се намират в ККД или Компютъризирано криминално досие, което пък е част от Централната банка на досиетата или ЦБД.
— Доколкото разбирам, досиетата от ЦБД се свързват със съответните отпечатъци в АДС чрез личните номера — рекох аз.
— Точно така.
Когато си легнах, Луси все още работеше. Мигновено заспах, за да се събудя в два часа след полунощ и да остана така до пет. А будилникът ми иззвъня след по-малко от час. Потеглих с колата си към центъра на града и слушах последните новини, предавани от една от местните радиостанции. Съобщиха, че съм била разпитана и съм отказала да дам информация за финансовото си състояние. Отново, казаха, че само седмици преди убийството си Сюзън Стори е вложила трийсет и пет хиляди долара в банковата си сметка.
Пристигнах в службата и едва бях свалила палтото си, когато Марино се обади.
— Проклетият майор не може да държи устата си затворена — направо каза той.