Жестоко и необичайно

X

Беше късно следобед и вече се виждаха очертанията на Ричмънд, когато се обадих на Роуз.

— Доктор Скарпета, къде сте? — като обезумяла извика моята секретарка. — В колата ли сте?

— Да. На пет минути от центъра на града съм.

— Тогава продължавайте да карате. Не идвайте направо тук.

— Какво?

— Лейтенант Марино се опитва да се свърже с вас. Каза да ви предам непременно да му се обадите, преди да предприемате каквото и да било. Каза също, че работата е много, много спешна.

— Роуз, какво, за бога, говориш?

— Не сте ли слушали новините? Не сте ли чели следобедните вестници?

— През целия ден бях в окръг Колумбия. Какви новини?

— Днес рано следобед Франк Донахю е бил намерен мъртъв.

— Директорът на затвора ли? Онзи Франк Донахю?

— Да.

Стиснах здраво кормилото и вперих очи в пътя.

— Какво се е случило?

— Той е бил застрелян. Преди два часа са го намерили в колата му. Също като Сюзън.

— Идвам — казах аз, навлязох в лявото платно и увеличих скоростта.

— По-добре не го правете, Фийлдинг вече се захвана за работа. Моля ви, обадете се на Марино. Трябва да прочетете вечерните вестници. Те знаят за куршумите.

— Те?

— Репортерите. Знаят за куршумите, които свързват двата случая — на Еди Хийт и на Сюзън.

Набрах номера на пейджера на Марино и му предадох, че се прибирам у дома. Вкарах колата си в гаража и напрано отидох до входната площадка, за да взема вечерния вестник.

Франк Донахю се усмихваше от снимката на първа страница. Заглавието гласеше: „ДИРЕКТОРЪТ НА ЩАТСКИЯ ЗАТВОР УБИТ“. По-надолу се виждаше друга статия и снимката на друг държавен служител — моята. Основното беше, че куршумите, извадени от труповете на Хийт и на Сюзън, са били изстреляни от едно и също оръжие и че поредица от странни съвпадения свързвала и двете убийства с мен. В добавка към подмятанията, публикувани в „Поуст“, имаше и една по-зловеща информация.

Бях направо зашеметена, когато прочетох, че мои пръстови отпечатъци са били открити върху един пълен с пари плик, който бил намерен в дома на Сюзън. Била съм проявила „необичаен интерес“ към случая „Еди Хийт“, като съм отишла в Окръжната болница на Хенрико, за да разгледам раните на Еди. По-късно съм му направила аутопсия и именно тогава Сюзън отказала да бъде включена в списъка на свидетелите и вероятно избягала от моргата. Две седмици по-късно, когато тя била убита, аз съм се явила съвсем неканена в къщата на родителите й, за да им задавам въпроси и да настоявам да присъстват на аутопсията.

Директно не се съобщаваше, че съм имала мотиви да мразя някого, но в случая със Сюзън се намекваше за мотив, който бе колкото невероятен, толкова и вбесяващ. Вероятно бях допуснала капитални грешки в работата си. Пропуснала съм да взема пръстовите отпечатъци на Уодел, когато трупът му е бил докаран в моргата след екзекуцията. Съвсем наскоро съм оставила количката с трупа на един убит човек посред коридора, фактически пред асансьора, използван от множество хора, работещи в същата сграда, и по този начин съм провалила целия доказателствен материал. Бях описана като затворена и непредсказуема, а колегите ми отбелязваха, че у мен са настъпили личностни промени след смъртта на любовника ми Марк Джеймс. Навярно Сюзън, която всеки ден работела до мен, притежавала сведения, смятани за достатъчни да провалят професионалната ми кариера. Навярно съм й била плащала, за да мълчи.

— Моите пръстови отпечатъци ли? — попитах Марино в момента, в който той се появи. — Дявол да го вземе, каква е тази история за моите пръстови отпечатъци?

— По-спокойно, докторке.

— Този път направо ще ги осъдя. Отидоха прекалено далеч.

— Едва ли в момента ти се иска да съдиш когото и да било.

Извади цигарите си и ме последва в кухнята. Вечерният вестник лежеше разтворен на масата.

— Бен Стивънс стои зад всичко това.