Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— По-добре е да чуеш какво имам да ти казвам.
— От него е изтекла информацията за куршумите…
— Дявол да го вземе, млъкни за малко.
Аз седнах.
— И аз съм в беда — каза той. — Работя върху тези случаи заедно с теб и изведнъж ти си заподозряна. Наистина намерихме един плик в дома на Сюзън. Беше в чекмедже на гардероба, под някакви дрехи. В него имаше три стодоларови банкноти. Вандър го провери и откри няколко пръстови отпечатъка. Два от тях бяха твои. Нашите отпечатъци се съхраняват в АДС, в случай че се окажем толкова тъпи, та да оставим следи на някое местопрестъпление.
— На никое местопрестъпление не съм оставяла пръстовите си отпечатъци. Има логично обяснение за това. Би трябвало да има. Може би по някое време в службата съм докоснала този плик, а после Сюзън го е занесла в дома си.
— Това не е служебен плик — каза Марино. — Два пъти по-широк от обикновените и е направен от плътна лъскава черна хартия.
Погледнах го удивено и изведнъж нещо ми просветна.
— От шала, който й дадох.
— Какъв шал?
— За Коледа й подарих червен копринен шал, който бях купила в Сан Франциско. Това е пликът, в който го бях сложила, лъскав черен плик от твърда хартия. Залепваше се със златиста емблема. Сама опаковах подаръка. Разбира се, че по него е имало мои отпечатъци.
— Ами тристата долара? — попита той, като избягваше погледа ми.
— Не знам нищо за тях.
— Искам да кажа, защо са били в плика, който си й дала?
— Може би, защото е искала да скрие парите си някъде. Пликът й е бил подръка. Може би не е искала да го изхвърли. Не знам. Не беше моя работа да й казвам какво да прави с онова, което съм й дала.
— Някой видя ли те, когато й даваше шала? — попита той.
— Не. Съпругът й не си беше вкъщи, когато тя отвори подаръка.
— Ъхъ, добре, единственият подарък, за който се знае, е розовата коледна звезда. Изглежда, Сюзън не е казала на никого, че си й подарила шал.
— За бога, Марино, този шал е бил на шията й, когато са я застреляли.
— От това не става ясно кой й го е дал.
— Ти май се готвиш да се превърнеш в обвинител — рязко казах аз.
— В нищо не те обвинявам. Не разбираш ли? Така стават тези работи, дявол го взел. Да не би да искаш да ти съчувствам и да те галя по ръката, за да може някое друго ченге да се намъкне тук и да се нахвърли върху теб с подобни въпроси?
Стана и започна да крачи напред-назад из кухнята — пъхнал ръце в джобовете си, вперил поглед в пода.
— Разкажи ми за Донахю — тихо казах аз.
— Бил е убит рано тази сутрин. Жена му твърди, че е излязъл от къщи към шест часа. Около един и половина днес следобед колата му, марка „Тъндърбърд“, е била намерена заедно с него.
— Прочетох това във вестника.
— Виж какво, колкото по-малко говорим за него, толкова по-добре.
— Защо? Да не би репортерите да се готвят да намекнат, че аз съм убила и него?
— Къде беше в шест и петнайсет тази сутрин?
— Готвех се да изляза от къщи и да потегля за Вашингтон.
— Имаш ли свидетели, които да потвърдят, че не си обикаляла около местопрестъплението? Намира се близо до канцеларията на щатския съдебномедицински експерт. Може би на две минути път.
— Това е абсурдно.
— Трябва да свикваш. Едва сега започва. Почакай, докато Патерсън се заеме с теб.
Преди да се кандидатира за щатски прокурор, Рой Патерсън беше един от напористите и егоцентрични градски адвокати, специалист по наказателно право. Навремето той съвсем не бе в състояние да оцени моите показания, защото в повечето случаи думите на един съдебномедицински експерт не карат съдебните заседатели да бъдат по-благосклонни към защитника.
— Казвал ли съм ти някога, че Патерсън те ненавижда от дъното на душата си? — попита Марино. — Поставяла си го в неловко положение, когато той работеше в защитата. Седеше там, студена като мрамор с твоите изискани костюми, и го караше да изглежда като идиот.
— Той сам се правеше на идиот. Аз само отговарях на въпросите.
— Да не говорим, че твоето старо гадже Бил Болц беше едно от най-близките му другарчета. Не, просто не искам да се разпростирам върху това.
— По-добре недей.
— Просто знам, че Патерсън ще се заеме с теб. По дяволите, в момента той сигурно е щастлив.
— Марино, червен си като домат. Гледай да не получиш удар точно тук.
— Нека да се върнем на шала, за който твърдиш, че си дала на Сюзън.
— Твърдя, че съм дала на Сюзън ли?
— Как се казва онзи магазин в Сан Франциско, от който си го купила? — попита той.
— Не беше магазин.
Той ми хвърли проницателен поглед и продължи да крачи напред-назад.
— Купих го от уличен търговец. Там имаше много магазинчета и сергии, продаваха произведения на изкуството, ръчна изработка. Нещо като Ковънт Гардън — опитах се да му обясня аз.