Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Запазена тайна ли? — Той присви очи.
— Някои подробности от личния ми живот могат да засегнат и други хора.
— Кои са тези хора? Съпруг, деца, любовник? Доколкото ми е известно, вие нямате такива, живеете сама и — нека да употребим изтърканата фраза — сте се венчали за работата си. Кого точно искате да защитите?
— Губернатор Норинг, вие ми се подигравате.
— Не, госпожо. Просто търся нещо, което би могло да подкрепи вашите твърдения. Вие казвате, че искате да защитите други хора и аз ви питам кои са те. Със сигурност не са ваши пациенти. Пациентите ви са мъртви.
— Имам чувството, че не сте нито справедлив, нито безпристрастен — рекох аз и усетих, че думите ми прозвучаха съвсем студено. — Например нашата днешна среща. Дадохте ми двайсет минути да се подготвя и не ми съобщихте защо ме викате…
— О, доктор Скарпета — прекъсна ме той, — аз смятах, че ще се досетите защо ви викам.
— Както трябваше и да предположа, че нашата среща ще се превърне в обществено събитие.
— Разбирам, че пресата е побързала да се заинтересува. — Изражението му не се промени.
— Бих искала да знам как е станало това — разпалено казах аз.
— Ако ме питате дали някой от моята канцелария е съобщил на пресата, ще ви отговоря отрицателно.
Аз не реагирах.
— Доктор Скарпета, вие, изглежда, не разбирате, че като държавни служители ние с вас трябва да се придържаме към други правила. В известен смисъл нямаме право на личен живот. Или може би е по-добре да кажа, че ако нашата етика и нашите възгледи са подложени на съмнение, обществото има право в някои случаи да проучи личния ни живот. Когато се каня да извърша нещо, дори да попълня един чек, аз трябва да се запитам дали моята дейност ще издържи на щателна проверка.
Забелязах, че почти не жестикулира, докато говори, и че платът и кройката на костюма му са образец на сдържана екстравагантност. Докато той продължаваше да ме поучава, погледът ми подскачаше от предмет на предмет и аз знаех, че каквото и да кажех или направех, нищо не можеше да ми помогне. Макар моята кандидатура да бе предложена от отдел „Здравеопазване“, без съгласието на губернатора изобщо нямаше да получа този пост, нито пък можех да остана дълго на него. Най-бързият начин да го загубя бе да поставя губернатора в неудобно положение или да вляза в конфликт с него. Вече бях постигнала и двете. Той имаше властта да наложи моето уволнение. Аз имах властта да спечеля малко време, като го заплаша, че ще го поставя в още по-неудобно положение.
— Доктор Скарпета, може би ще ми кажете какво бихте направили, ако бяхте на мое място.
Зад прозореца дъждът се бе смесил със суграшица, а сградите изглеждаха мрачни на фона на оловното небе. Мълчаливо вперих поглед в Норинг, а после казах:
— Смятам, че не бих извикала главния съдебномедицински експерт на щата, за да я обидя без основание и като професионалистка, и като личност, и след това не бих изисквала от нея да се откаже от правата си, гарантирани на всички ни от конституцията. Нещо повече — бих приела, че е невинна до доказване на противното и не бих я карала да наруши лекарската етика и Хипократовата клетва, като позволи достъп до секретни документи, с което би навредила на себе си и на други хора. Смятам, че не бих лишила от право на избор един човек, който е служил вярно на нашия щат, като го накарам да подаде оставката си, губернатор Норинг.
Губернаторът разсеяно взе една сребърна писалка, докато обмисляше думите ми. За мен да подам оставката си след срещата с него означаваше да намекна пред всички онези репортери отвън, че съм го направила, защото Норинг е поискал да извърша нещо не етично.
— В момента вашата оставка не е в мой интерес — студено отвърна той. — Всъщност аз не бих я приел. Аз съм справедлив човек, доктор Скарпета, и, надявам се, мъдър. И здравият разум ми подсказва, че не мога да ви оставя да извършвате законните аутопсии на убитите жертви, когато вие самата сте заподозряна в убийство или в съучастие в убийство. Затова смятам да ви освободя от задълженията ви, докато се изяснят нещата. — Той посегна към телефона. — Джон, ще бъдеш ли така любезен да съпроводиш главния съдебномедицински експерт?
Усмихнатият прессекретар се появи почти веднага.
Щом излязох навън, репортерите ме заобиколиха от всички страни. Светкавиците защракаха на сантиметър от очите ми и имах чувството, че всички тези хора викат едновременно. Главната новина за този ден и за следващата сутрин беше, че губернаторът ме е освободил от работа, докато успея да възстановя доброто си име. В една уводна статия се намекваше, че Норинг е постъпил като джентълмен и ако аз съм на неговото ниво, би трябвало сама да се оттегля.