Жестоко и необичайно

— Марино въобще не иска да се меся в това.

— Изпаднал е в невероятно положение. Той е главният инспектор в отдел „Убийства“, работи за ФБР и същевременно е твой колега и приятел. От него се изисква да проучи и теб, и службата ти. Но му се иска да те закриля. Опитай се да се поставиш на негово място.

— Ще го направя. Но и той трябва да се постави на мое място.

— Справедливо е.

— Бентън, той говори така, сякаш целият свят е решил да ми отмъщава и с най-голямо удоволствие ще гледа как изгарям на кладата.

— Може би не целият свят, но освен Бен Стивънс, има и други хора, които се въртят наоколо с малко бензин и кибритени клечки подръка.

— Кои са те?

— Не мога да ти кажа имената им, защото не ги знам. И не твърдя, че онзи, който стои зад всичко това, на първо място иска да те провали като професионалистка. Но подозирам, че това е една от задачите му — ако не по друга причина, то поне защото съдебните процеси ще бъдат компрометирани, когато се окаже, че свидетелските показания на твоя екип са ненадеждни. Да не говорим за това, че в твое лице нашият щат ще загуби един от най-добрите си съдебни експерти и свидетели. Я си помисли колко биха стрували в този момент твоите свидетелски показания. Ако ей-сега застанеш на свидетелската скамейка, ще помогнеш ли на Еди Хийт или ще му навредиш? — Той ме погледна в очите.

— Точно сега не бих могла да му помогна особено. Но ако сега се оттегля, това ще помогне ли на него или на когото и да било?

— Добър въпрос. Марино не иска повече да те нараняват, Кей.

— Тогава може би ще се опиташ да му внушиш, че единствената разумна реакция на тази абсурдна ситуация е двамата да не си пречим взаимно и всеки да върши работата си.

— Да ти налея ли?

Стана и след малко се върна с бутилката. Нямаше нужда да слагаме лед.

— Бентън, хайде да поговорим за убиеца. След онова, което се случи с Донахю, какво мислиш за него?

Той остави бутилката и разрови огъня. За миг остана така пред камината, с гръб към мен, пъхнал ръце в джобовете си. После седна на ръба на дивана и подпря лакти на коленете си. Уесли изглеждаше по-неспокоен от всякога.

— Ако искаш да знаеш истината, Кей, това животно ме плаши до смърт.

— С какво е по-различен от другите убийци, които си разкривал?

— Мисля, че е започнал да действа по едни правила, които после е променил.

— Негови ли са тези правила или на някой друг?

— Мисля, че отначало не са били негови. Онзи, който стои зад тайния план за освобождаването на Уодел, първо е набелязал решенията. Но сега този тип си има свои собствени правила. Или може би е по-добре да се каже, че сега няма никакви правила. Той е хитър и много внимателен. Засега е под контрол.

— Ами какво мислиш за мотива му? — попитах аз.

— Трудно е да се каже. Че е лудост — лудост е, но има система в нея5 и именно тази лудост е ръководната сила. Той се забавлява с интелектуални игрички. Уодел прекарва десет години в затвора, а после изведнъж оживява кошмарът на първото му убийство. В нощта на екзекуцията му е убито едно момче и е проявен такъв сексуален садизъм, че всичко напомня за случая „Робин Найсмит“. Умират и други хора и всички те по някакъв начин са свързани с Уодел. Дженифър Дейтън е била негова приятелка. Както изглежда, и Сюзън, макар и не пряко, е била въвлечена в тази конспирация, каквато и да е тя. Франк Донахю е директор на затвора и е присъствал на екзекуцията, състояла се на тринайсети декември. И как се отразява това на всички други, на останалите играчи?