Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Ще дойда. Къде ще се срещнем?
Хирано най-после схвана какво иска от него Минасе. Става дума за инспирирано „изтичане“ на информация. Не бяха ясни само мотивите, но не бива да се изпуска такава плячка, която ти се завира сама в ръцете.
Минасе определи срещата в ресторант „Лилипут“ в Роппонги. Той се намираше в подземния етаж на чудесна жилищна сграда, украсена със скулптурни орнаменти в стил рококо. Зад масивна врата от брястово дърво се спуска застлано с тъмночервен килим стълбище; долу на посетителя се покланя учтиво мъж, облечен със смокинг. Докато слизаш по стълбището, си имал достатъчно време да надникнеш в кесията си; но и тук, долу, когато си се оказал очи в очи с величествения оберкелнер, все още не е късно да се върнеш назад, преди да си решил да похарчиш солидна сума.
Когато Хирано, не без известен смут в душата, се приближи до човека със смокинга и попита за Минасе, той му каза: „Вече отдавна ви чакат“, и го придружи до самостоятелна стая в дълбочината на салона. Зад масите в тайнствената светлина на свещите седяха няколко елегантно облечени двойки. Това беше един съвсем различен свят в сравнение с евтините ресторантчета и закусвални, в които сервират супа от грах и в които обикновено обядваше Хирано.
— Много ми е приятно да се запознаем, Минасе — стана да го посрещне непознатият. Той беше висок, с мургаво лице; проблясващите му очи огледаха внимателно Хирано. Любезната усмивка донякъде смекчаваше острия му поглед. Те се виждаха за пръв път очи в очи, но ако Минасе е следил Кейко, това означава, че познава и Хирано. Ала Минасе не се издаде с нищо.
След като се поздравиха взаимно, както е прието, те извикаха келнера.
— Сервирайте ни по ваш избор. Какво бихте ни препоръчали? — каза Хирано. Минасе последва примера му. И той беше за пръв път в този ресторант, но се държеше свободно, като постоянен посетител. Види се, беше свикнал да ходи в скъпи заведения.
— Извинете ме, че ви обезпокоих с моето обаждане.
— Моля ви — усмихна се Хирано. — Журналистът е като ловно куче. Веднага тича натам, където е надушил дивеч.
Поднесоха им ордьовъра и деловият разговор започна.
— Имам за вас интересно предложение и мисля, че няма да съжалявате ни най-малко, че сте дошли — каза Минасе, като измъкна сръчно един охлюв от черупката му.
— На какво дължи такава чест нашият неизвестен вестник?
— Недейте скромничи, господин Хирано, Ние сме осведомени прекрасно за вашите възможности. Беше много приятно, когато натрихте носовете на столичните фанфарони с тяхната световна кореспондентска мрежа. Големите вестници винаги са на стража пред властта. Бихме искали да сме полезни на такъв вестник като вашия, който не е загубил свободния си дух.
Всъщност Минасе казваше същото, което казва и главният редактор Кенджо, сякаш беше забравил, че самият той е представител на фирмата, която току-що е получила голямата поръчка за „Черното копие“.
— Слушам ви.
Хирано дъвчеше един охлюв и пресмяташе бързо наум колко ще му струва обедът. Каквато и да бъде сметката, той няма да позволи на Минасе да плати заради него…
— Можем ли да разчитаме, че ще запазите в тайна източника на информацията? — погледна го строго Минасе.
— Това ни задължава журналистическата етика.
— Реших да поговоря с вас за отбранителните поръчки на „Кокубу джукогьо“. Както ви е известно, именно „Кокубу“ е официалният доставчик на УНО. Искам да ви дам нещичко за техните машинации.
— А вашата фирма нима не е официален доставчик на УНО? — Решил, че ще плати сам сметката си, Хирано започна да не се церемони.
— Какво говорите! Какво сме ние в сравнение с „Кокубу“? Нямаме работа, западаме… — възрази Минасе.
— Как да нямате работа? Току-що прочетох във вестниците, че вашата фирма е грабнала поръчката за „Черното копие“. — Като че ли между другото Хирано реши да провери известно ли е на Минасе съдържанието на документите, копирани от Кейко. Но лицето на събеседника му си остана равнодушно.
— Щом се е появило във вестниците, значи може да му бъде сложен кръст. Сега въпросът за изтребителя навярно ще бъде разглеждан наново…
Най-после Хирано разбра защо искаше тази среща Минасе…
— Тъй като сме фирма, която не зависи от правителствените поръчки, бихме искали вашият „Сагами шимпо“ да разкрие задкулисните връзки между компанията „Кокубу“, изпълняваща правителствени поръчки, и Управлението за национална отбрана, да разобличи скритите причини на срастването между военните и индустриалците.