Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Това не се очакваше. Дори и Ходж спря с енергичното си кикотене. Останалите се спогледаха изумено. Но не и аз. Останах безмълвен, застинал на място. Едно неприятно ледено кубче се спусна бавно надолу по гръбнака ми.
Разбирате ли, бях познал гласа. Не беше на никакъв господин Хопкинс. Дори не беше на човек. Беше на Факарл.
20
— Ъъъ, приятели — осмелих се да кажа. — Мисля, че трябва да пипаме внимателно.
От позицията си във въздуха господин Хопкинс подхвърли високо сатъра. Той се завъртя, проблесна, описа дъга и падна с дръжката надолу върху изпънатия му пръст. Той улови погледа ми и ми смигна.
Аскобол беше уплашен, но говореше много, за да го прикрие.
— Значи може да левитира — изръмжа той. — И прави жонгльорски номера. Това го могат половината гладуващи факири в Индия, а аз никога не съм бягал от тях. Хайде. Нали помните, че трябва да го хванем жив.
С неземен вик той отскочи от мивката си. Мъжът с гарванова глава протегна ръка предупредително.
— Чакай! — казах. — Нещо не е наред тук. Гласът му…
— Бартимеус, страхливец такъв! — Мравоядът изпусна дъжд от стрелички, които изтрополиха на пода пред краката ми. — Страхуваш се за остатъците от същността си. Тогава скачай на някой стол и почвай да квичиш. Четирима джина на място могат да се справят с този човек.
— Точно за това става въпрос — запротестирах аз. — Не съм сигурен, че е човек. Той е…
— Разбира се, че съм. — Горе, високо, господин Хопкинс се потупа гордо в гърдите. — На нива от едно до седем, от плът и кръв. Не виждате ли? — Вярно беше. Беше си човек както и да го погледнех. Но говореше Факарл.
Гигантският гущер размаха опашка разтревожено; тя удари една печка и я обърна с трясък на една страна.
— Чакайте — рече Муамба. — На какъв език говорим91?
— Ъмм… арамейски, защо?
— Защото и той го говори.
— И какво? Той е учен, нали? — В моменти на стрес Аскобол можеше да разграничава семитските езици.
— Да, но изглежда малко странно…
Господин Хопкинс си погледна часовника демонстративно.
— Вижте, съжалявам, че се намесвам — подвикна той, — но аз съм зает човек. Имам малко важна работа тази вечер, която засяга всички ни. Ако всички вие се разкарате, ще ви пощадя. Дори и Бартимеус.
Кормокодран бе облегнал изстрадалата си същност на една печка с осем котлона, но при тези думи той просто изригна.
— Ти ли ще ни пощадиш? — изрева той. — Заради тази дързост ще те промуша и то съвсем не нежно! — Той порови земята с копито и се втурна напред. Останалите джинове последваха примера му. Чу се всеобщо тракане на рога, шипове, плочки и други бронирани части. Господин Хопкинс прехвърли сатъра небрежно в дясната си ръка и го завъртя между пръстите си.
— Чакайте, идиоти такива! — Извика мъжът с гарвановата глава. — Не чухте ли? Той ме познава! Знае името ми! Това е…
— Не е в твой стил да се придържаш в задната част на битката, Бартимеус — извика весело господин Хопкинс, спускайки се към напредващите джинове. — Обикновено си много по-далеч, свит в някоя неизползваема катакомба или нещо подобно.
— Онзи инцидент с катакомбата беше представен в напълно погрешна светлина! — изревах аз. — Както съм обяснявал безброй пъти, аз я охранявах от враговете на Рим, които спокойно можеха и да… — точно тук спрях. Това беше доказателството. Никой човек не знаеше къде се бях запилял по време на варварската инвазия, само няколко духа92. Всъщност, можех да се сетя само за един джин, който повдигаше темата много редовно, когато пътищата ни се пресичаха през вековете. И този джин определено беше…
— Стойте! — извиках, подскачайки развълнувано от крак на крак. — Това изобщо не е Хопкинс! Не знам как, но това е Факарл и той…
Естествено, беше прекалено късно. Другарите ми ревяха и бучаха прекалено много, за да ме чуят. Освен това, съмнявах се, че щяха да спрат дори и да ме бяха чули. Със сигурност Аскобол и Ходж, които нямаха уважение към по-старите и по-мъдрите, щяха да продължат въпреки това. Може би Муамба щеше да се поколебае.
Но те не чуха и всичките се втурнаха напред. Е, бяха четирима срещу един. Факарл, въоръжен единствено с кухненски сатър, срещу четирима от най-свирепите джинове по онова време в Лондон. Беше ужасно неравенство.
Щях да помогна на другарите си, ако смятах, че ще има някакво значение. Вместо това се прокраднах внимателно към вратата. Проблемът беше, че познавах Факарл. Той имаше известна весела самоувереност, която идваше от факта, че беше добър в работата си93. Много добре и много бързо. Гарвановата глава тъкмо бе преодоляла купчина тигани за омлет и тъкмо се промъквах покрай тавите за сладкиши, когато около ушите ми се изсипа дъжд от плочки. Имам предвид бронирани плочки от починалия мравояд.
91
В разгорещени моменти ние, джиновете, понякога губим представа за езика, който използваме. Когато работим заедно на този свят, ние обикновено говорим езици, познати на всички ни, а не задължително най-масово използвания от цивилизацията език.
92
Фолиотите Фрисп и Полукс присъстваха, когато ме откриха. После се забавляваха като разказваха историята на познатите им дяволчета. Тъжен факт е, но и фолиотите, и дяволчетата бяха избити по различни начини само за една нощ: едно странно съвпадение, което доста ме изтощи.
93
Той не беше като стария Джабор, т.е. слабоумен и силен до неразрушимост. Не беше като мрачния Чуй, който рядко се нуждаеше дори да вдигне пръст срещу враговете си, толкова страховити и находчиви бяха думите му. Не, Факарл умееше всичко — имаше практически умения по оцеляване, притежаваше сила, достойна за уважение, имаше и хитрост. Що се отнася до настоящия момент, аз също смятах да приложа тези умения: като демонстрирам хитро уважението си към силата на Факарл, възнамерявах да избегна собственото си убийство.